Ива Екимова
Само два часа преди изгрева кой би предположил, че мога да бъда толкова свежа и способна да подредя невчесаните си мисли.
Незнайно защо клоняха към едно.
Възможно ли е приятелството между мъж и жена?
Здравият разум би се възпротивил на секундата, но сърцето ще упорства до последно, аргументирайки се с факти и личности, които никога не биха излезли под светлините на разума.
В една от вечерите, има-няма 12 години откакто се познаваме, едва се осмелихме да заговорим за секс. Даже не помежду ни. Уж на шега между кафетата и цигарите се заредиха еротични образи, сякаш нарисувани от луд художник. Дори в дългите работни срещи подсъзнанието да си е измислило комикс, в който телата ни се сливат, никой не би го изрекъл на глас.
До тази вечер, в която се озоваваме един срещу друг, без оковите на обвързващи ни зависимости от мнението на другите. Без емоционалните товари на трудни връзки.
Експеримент с неясен край би било чудесно определение за този разговор. Пред бариерата на съзнателното не всички сме равни. Разкрепостените разкази за спорадичните ни любови, както тайно наричахме срещите с полупознати, отнеха кислорода от въздуха. Надеждите ни случайните срещи да се превърнат в домашен уют и самотността на обреченото несподеляне ни втурнаха към образи и картини, които не бихме разказали дори на приятелите си от същия пол.
Дали обстановката получи код червено или червена точка – не помня. Кратка пауза, в която решаваме все пак да се разделим, уплашени да не прекрачим тънката линия, която ни дава свободата да разкриваме фактологията на забранените теми.
Потегляме в различни посоки, докосвайки се по онзи приятелски начин, който ясно съзнаваме, че ще си остане такъв и никоя краска на отношенията ни няма да се разпадне до еротичност.
На зазоряване всеки от нас се събужда, задъхан с обещанието „Никога повече”.
После се правиш, че това, което си разказал е само разказ и навярно ще си остане в безтегловното на общите ни смешки.
Толкоз.
Съществува ли планетата, на която мъжът и жената са приятели, без това да се превърне в нещо, за което всички ще съжаляват. Да!
Кой друг, освен мъж, може да ти разкрие тайните дебри на душата, която обитава другополовото тяло? Емоцията да разкажеш пред приятел от различния пол онова, което би споделила само с душата си, е незаменима. Не защото не бива да бъде замърсявана от еротичния подтекст на несъществуваща връзка.
А защото всяко престъпване убива човека, в когото има опасност да се влюбиш само защото харесваш начина, по който държи ръката ти.
Начин, по който никой любовник, дори съвършен, не би могъл.
Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg:
Секс, четири жени и един щур уикенд
Сексапил в особено големи размери
Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.
