Лили беше на двайсет и три години, когато се запозна с Кирил. Тя беше слушала за него от много нейни приятели, знаеше за репутацията му сред жените и първоначално нямаше никакво намерение да се занимава с него. Лили не само не го харесваше, а дори изпитваше неприязън към неговата особа...  първоначално.

Кирил е от онези хора, които винаги искат внимание, няма значение дали е в работна, приятелска или абсолютно непозната среда, той жадува да бъде в центъра на всичко, което се случва. Познава всички, навсякъде. Бил е с половината жени, които са около мен, а немалка част от другата половина сигурно биха искали да бъдат с него. Кирил не е красив, не е и хубав, лично аз дори не бих го нарекла "чаровен", но в него, може би, има някаква магия, обаяние… или просто е свръхнастоятелен и успява да пречупи и най-силната женска свенливост. Виждала съм да го прави... много пъти.

С Кирил сме приятели от много години. Работихме заедно по един изключително интересен проект, който, за жалост, така и не осъществихме поради ред небивали обстоятелства. Запознах се с него, когато бях на 16 и някак си той винаги се е държал с мен като по-големия ми брат. Това, разбира се, не му е пречело в заведение, на няколко питиета, да ми подмята закачки и флиртуващи погледи, но все пак, познавайки доста добре хищните му тактики с жените, с мен така и не му се получи...

С Лили обаче по някакъв странен и изключителен начин любовният му етюд беше успешен. Казвам странен начин, не защото актьорските му умения принципно не работят, невероятното беше, че проработиха точно при нея. Тя е един от най-високо интелигентните хора, които съм срещала. Красива, точна, отговорна, с невероятно чувство за хумор, проницателна и доста сетивна. Лили е най-прекрасният човек, който познавам. Освен това никога не е била (и надали някога ще бъде) от онзи тип, по-освободени дами. Тя е невероятно избирателна и за момент наистина вярвах, че тя ще бъде жената, която ще промени нрава на Кирил, и тя го вярваше, много дълго време.

Изневерите...
В общи линии той започна още от самото начало. Още от първите месеци... или дали не бяха седмици?  Знаех за една-две случки, но не бях абсолютно сигурна, а и се надявах, че тя сама ще се отдръпне. След пет месеца, когато нещата между тях двамата наистина започнаха да стават по-сериозни, се случи нещо много нелепо. Докато една прохладна вечер двете с Лили се разхождахме, срещнахме момиче, което аз познавам от общия ни проект с Кирил, момиче, за което Лили знаеше, че е "една от многото му" (без значение дали е разбрала чрез негово признание, случаен есемес или професионално разследване, дълбоко в дебрите на фейсбук). Абсурдното в случая беше, че младата девойка и нашият играч се познават от два месеца, тьй като аз лично ги запознах. Не ни е трудно да вържем елементите в картинката, нали?
Тогава Кирил приложи най-изтънчената манипулация, която един неверен мъж може да измисли.

Накара я да се чувства виновна. За нещо, което той е направил. Накара я да повярва, че нейната ревност е предизвикала случилото се, и че той просто е бил неволна жертва на случаен секс с почти непозната.

Браво! Оскар!

Разбира се, осъзнавайки, че номерът е минал, той го повтори. Десетки пъти. До степента, в която влюбеното женско сърце отказа да чуе и види явни факти, не пожела да чуе думите на приятелите си, камо ли само да потърси истината, че верността - обещавана през годините, е просто една измама на човек, жадуващ за внимание. Приятелите сами се отказаха да говорят. Есемесите и съобщенията по социалните мрежи изчезваха безследно, а нехайно неизтритите такива бяха обяснявани като "стари" и „това са просто някакви непознати”... И Лили вярваше, до последно, че всичко е базирано просто на "слава от едно време", и че някакви непознати без да искат му пишат. А приятелите?... Те "си нямат друга работа".

Безумното?
Кирил, дълбоко в себе си, силно обичаше Лили и все още я обича.  Те се разбираха страхотно и бяха много готина двойка, докато бяха заедно. 

И след края…
Подобни истории се случват непрекъснато, особено, ако мъжете са възпитани в неуважение към жените, защото това им добавя още малко значимост… На малките мъже, с ограничения хоризонт и големите пропасти в съществото им, които биват компенсирани по този начин – с промискуитет в чист вид. Те вярват, че ако уважават жените, все някога ще попаднат в капана на истинската любов/обвързване, която е честна, споделена, открита, продължителна, напоителна и всепоглъщаща. Страх ги е от нея, защото тя означава да се чувстваш пълен и да нямаш нужда от повече бройки. Те не са готови за нея, често защото някъде в далечното минало, когато са били деца, са случили на неподходящия модел за подражание. И смятат, че колкото повече женски имена в списъка си имат, толкова по-силни и мъжествени са те. През останалото време развяват лозунга за опасността от изгубване на своята измислена свобода.

За щастие, в повечето случаи, пред върховната  женска слепота рано или късно пламва друг огън, който осветява и прояснява. И тогава Лили обръща нова страница…