Всеки човек си има половинка

03.10.2016 12:00

Това е едно от писмата, които получих преди време след разказа ми за моята баба и многодетните майки. Истинско, сърдечно, написано добре и положително. Радвам се, че все още има много хора, които предпочитат да споделят своите красиви истории, отколкото злобни коментари. Ще публикувам още от техните писма.

Днес ви предлагам историята на Мария. Когато я прочетох за първи път, си представих една усмихната, симпатична, доволна от живота жена. После видях, че към написаното има приложени снимки. Отворих ги и не се излъгах – щастливите хора винаги са красиви. Сигурна съм, че така ще бъде и след време, когато се радват на внуци и пра-внуци. Желая ѝ го от сърце!

****

Здравейте,

Пише Ви Мария Илиева на 34г от град Варна.

Майка съм на три деца, две от които са от втория ми брак. Бройката не е като едно време над 5, но за времето в което живеем си е много.

Бих искала да разкажа моята скромна история, с което искам да успокоя младите дами, че все още има свестни мъже в България и да си разведена жена с дете не е клеймо!

Бях на 20 години, когато лудо влюбена в ученическата си любов, забременях и впоследствие се омъжих. Нали знаете, в България приказката "какво ще кажат хората"... Е, поради това възпитание на нашите родители, вдигнахме сватба, за пред хората и т.н. Казах си, че може и да се получи, въпреки крехката ни възраст. Та, няколко месеца след това се роди прекрасният ми син, но нещо куцаше между нас. Започнаха проблемите, грижите и трудностите, започнахме да се отдалечаваме все повече и повече. Един ден си казах - "Аз съм на 23 години, не мога да живея с някой без да съм щастлива, само защото имам дете от него"!

Винаги съм вярвала, че за всеки човек си има половинка. И реших да се разведа и да си я търся. Тогава се сблъсках с клеймото "Разведена"! Мислех си, че след демокрацията хората са станали по отворени към тези неща, но уви. И най-учудващото за мен бе, че хората винаги обвиняват жената за развода, без да знаят детайлите.

И така, до деня, в който мислех, че вече съм на дъното и ми е писано да съм майка и баща, съдбата ме сблъска (в буквалния смисъл) с моята половинка. Това беше новия ни колега Илия. Поглеждайки на горе (тъй като е много висок), се потопих в зелените му очи и усетих някаква магия.

Връзката ни започна като на шега, приятелска. После всичко се превърна в любовна приказка. Всичко беше ок, синът ми се влюби в него от пръв поглед, но в мен бушуваха много емоции. Постоянно си задавах въпроса "Как ще ни приеме семейството му?".

Като майка на момче, се питах, как аз щях да постъпя в такава ситуация. Всяка майка иска най-доброто за детето си, а дали това е разведена жена с дете...? От друга страна си казвах - защо пък не? Аз съм добър човек, това че не съм случила от първия път прави ли ме лоша партия...?

Слава Богу, съпругът ми има невероятно семейство, което ни прие и ни дарява с толкова много любов! И така, през 2008 г. се роди дъщеря ни Никол, дълго чакана, зачената с много любов. За мен нейното раждане, беше сключването на нашия брак. В този ден синът ми пожела да се обръща към съпруга ми с "татко" и нашата приказка продължи.

През 2010 г. забременях с дъщеря ни Емилия. Аз бях малко разстроена, че пак очакваме момиче, защото ми се искаше да го даря със син. Споделяйки това с него, той ми отговори, че вече съм го дарила със син и няма за какво да се тревожа. С тези си думи ми показа колко много обича мен и моя син.

Съпругът ми е невероятен, нежен и грижовен, мъж мечта! Няколко месеца преди да родя, Илия ме попита дали искам да сключим брак. Само подписи без тържество. Винаги съм си представяла този момент много романтичен smiley Организирахме всичко за три дни и се оженихме. Няма нищо по-хубаво да се венчаеш в присъствието на децата си, макар и третото в коремчето smiley Беше много романтично и невероятно!