Около Нова година най-популярни са киселото зеле, всичките части на ”Сам вкъщи“, това че пак няма сняг и новогодишните пожелания.

От зелето отърване няма.

Колкото и да внимаваме, все ще попаднем на “Сам вкъщи“.

С имането или нямането на снега не можем да се борим, каквито и запалени екоактивисти да сме. Но поне може да помислим, преди да си пожелаем нещо, защото често пожеланията ни се сбъдват, дори да сме се надявали тайно, че няма.

Има хиляди вицове за златната рибка и сбърканите пожелания на рибаря.

Помня, това не е за всеобщо ползване, но ще го кажа... Та, помня...

Един познат, по-скоро далечен познат, си беше пожелал повече магистрали, от онези белите става въпрос... И тогава, сещате се кой стана премиер. Все едно - да не намесваме политиката. Просто грешно изпълнение на пожелание.

И всъщност, как пожеланията се сбъдват? Какъв е механизмът на сбъдване? Дядо Коледа намесен ли е? Случайност ли е? Или си е игра на думи на съдбата.

И съдбата има странно чувство за хумор. И съдбата е много заета в забързания ритъм. Ежедневно е подложена на решения за нас. И ако е натоварена и с проблема да ни се сбъднат ли пожеланията или не. Просто, понякога стават закъснения.

Това е причината да се изцапаме със захарен памук за първи път на 65 години, а не защото вече можем да правим каквото си искаме. Заетостта на съдбата, а не самата съдба е виновна за това. Свободно можем да отпътуване за Париж, но вече искаме да си стоим пред селската къща.

Изпълнението на желанията често закъснява, но повечето пъти идва, въпреки забавянето, та било то в електронен вид. Точно като Дейвид Бекъм. Просто трябваше да изчакаме да ни пуснат интернета.

Мечтаното колело е факт, знаем как да караме безопасно, но от година нямаме сили да въртим педалите. Ех, вече не мечтаем за това колело, а за това да можем да му въртим педалите.

Внимавайте какво си пожелавате!

Горе-долу идентична е ситуацията и с яденето на орехи, прескачането на оградата, дето чак сега успях да вдигна, заобикалянето и пльоскането в локвите, ходенето без шапка...

А той, няма да му кажа името, си беше пожелал тя, няма да ѝ кажа името, да се влюби в него. И тя се влюби, но малко закъсня - точно тогава, когато той вече не я помнеше. Беше я забравил. Тогава тя си пожела той да се влюби в нея. И той наистина я срещна и се влюби. Но и той малко закъсня – точно тогава, когато тя го беше забравила.

За късмет и на двамата, след ден-два идваше Нова година. И тя си пожела кожено палто, за да е красива и някой да я хареса. А той си пожела кожено яке, за да се разсее и да забрави за любовта. Малко след това се видяха. И нещо пламна пак. И всеки си каза, че сега е моментът. И така и стана.

И от невнимание какво си пожелават, сега живеят заедно с двете си деца и баница с късмети. Тя без кожено палто, той без кожено яке.

Сложно е с изпълнението на пожеланията и неведомо.

Е, след години ще получат желаните дрехи, но тогава е модата на бархета!