Казвам ви, реалният живот ни предлага най-интересните истории. Най-готините герои и най-големите тъпаци.
Скоро се разминахме с едни далечни познати. Излезли с децата в парка. Направи ми впечатление, колко хубаво отношение има жената към мъжа. Направо демонстративно. Викам си – Ето!
Всъщност, пичът ѝ бил изневерявал и тя си дала сметка, как той не бил щастлив, за да прибегне до такова нещо, как той нещо търсел, ама тя не можела да му го даде и той, клетият, за това посегнал към тази крайна и непопулярна мярка. Първоначално болката от това, че той изневерявал била силна, но после се оказало, че ние сме "възрастни хора" и трябва да знаем, какво да простим и какво да не простим. Пък и децата го обичат, абе не е станало, кой знае какво.
Душичка, как да не му направиш... Oх, хайде да не продължавам, че поне вие, читателите на Edna.bg, да не си мислите, че съм простак.
И значи, така. Той, нашият, нещо много бил потиснат, нещо криво му било, изневерил и му простили. Че даже и го разбират. Случвало се.
Ами не е така!
"Случва се" да одраскаш колата или да си забравиш картата в банкомата. Случва се да забравиш да платиш и тока. Ама изневярата си е изневяра и тя не върви със смекчаващи вината обстоятелства. Или с оправдания. Няма и малка изневяра, голяма изневяра и средна изневяра. Няма и концепция, че изневярата била супер полезна за връзката, защото после - едва ли не това далаво огън на връзката.
Разбира се, човек не може да вмени, каквото и да е отношение на потърпевшия към изневярата и генерално никой няма право да съди никого, нито за действията му, нито за реакцията от действията му. Но никога не бива да се сепваме и да спестяваме осъждането на универсално морален казус и общовалидна ценност, като верността.
Хората се срещат и харесват, защото се обичат, а не защото им е удобно. Хората се търсят и намират не защото няма кой друг, а защото е точно той. Или тя. Жената, с която да изживееш живота си и на която да не изневеряваш.
Съгласен съм, че животът е по-мъдър от всички ни и често пъти ни подлага на изпити, за които нямаме време да се подготвим. Вероятно страстта някога си отива, вероятно и любовта в един момент бие отбой. И нещата се "случват". Но, щом е така – напусни. Не се изсулвай! Стани и кажи – не става. Не мога. Опаковай си достойнството и после разказвай, че си започнал наново и на чисто. А не - иди ми, дойди ми.
Знам и аргументите против. Ама сега – нали заради децата, ама имаме един апартамент, няма къде да отида, хайде, какво толкова ще се делим, нали сме заедно от 10 години. Или още по-бруталното – какво ще си кажат хората, когато чуят разведена. Или съответно разведен. Чувал съм, че има семейства, които не приемат децата си обратно, ако се разведат. Сега. В този момент. Не преди 20 или 50 години.
Истината е, че щастието е най-съкровеният мотив и петият елемент в нашия живот. Като Мила Йовович в "Петия елемент". Щастието е всичко и когато си щастлив, си всичко. Работа, родител, пример, любов. И обратното – когато не си щастлив, си нищо. Дори и децата си не можеш да излъжеш, че всичко е наред, "само с тати малко не се разбираме", иначе всичко е наред. Да, бе. Единственото нещо, което е "наред" е, че ти не си "наред". Пасивността е лош сигнал. Най-вече към децата ти. Само ще ги научиш, че това е нормално стечение на обстоятелствата. Че е почти естествено.
За това – гледай, мисли, мисли, пак мисли и избирай.
Избирай не готиния, а този, който ще те накара да се чувстваш готино. И ако нещо не потръгнат нещата, не го мъчи допълнително. Защото най-често сложното сами си го правим сложно.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
