Утре тръгвам. Все някой утре тръгва. Лятото е време за пътуване, кафета и срещи по бензиностанциите в страната или наоколо и все по-чести срещи с хора, които са неформално облечни. Време е за ваканция.
Винаги съм смятал, че отпуските се прекарват в семеен пакет и всички дружно почиваме някъде. Но миналата година открих смисъла в обратното. Направиха ми операция на менискус (тук си позволявам още веднъж да благодаря на Тони Коляното, сестра Христова и Руми от Военна болница), които ми обърнаха мнението, че болниците в България са зле. Поне Военна грам не е. Правя това уточнение, защото добрият пример задължително трябва да се отбелязва.
И така, оперираха ми менискусчето и доктор Георгиев ми каза – почивай и не ходи много на жега в следващите две седмици, примерно. Ама понеже Симеончо все знае и каза ок. Седмица по-късно бях на морето, където цялото ми семейство ме чакаше на караваната. Още два-три дни по-късно коляното започна да ми се подува и т.н. Ще съкратя малко историята. Не можех да остана на морето, взех 7-годишния ми сън, оставих дъщеря ми, която е достатъчно голяма с жена ми и се оттеглихме в Пампорово. Там беше 22 градуса. На морето 38.
Отседнахме на чудно място, където престоят ни струваше по 32 лева на ден с храната. По цял ден обикаляхме пещери, екопътеки, ходихме за горски ягоди, ходихме на риба, на СПА, но безспорно най-невероятното ни преживяване беше посещението на обсерваторията в Рожен, където вечерта към 21,00, 22,00 часа гледахме небето с професионален телескоп и Ники ни показваше звезди, съзвездия, планети и галактики и ни разказваше така, както най-добрите разказвачи на приказки разказват приказки - или както Джейми Оливър разказва за готвене.
Какво ни разказваше Ники? За Космоса, произхода на планетите и техния край, за живота на Земята, за извънземните. Безценно. Познавам Ники от по-рано и всеки път, когато отидем с децата в Рожен, коефициентът ми на интелигентност отлепя от нулата. В Пампорово има много неща, които да се правят, и те са много подходящи за баща и син, като например скачане в река Арда с дрехите, минаване през мноооого опасни и стръмни места (дано жена ми не чете това, но надали), обяд в гората с каквото си намерим с изключение на гъби, че не ги разбираме.
Това е време, което животът е резервирал само за татковци и деца, и от теб зависи кога ще си използваш резервацията. Не, че искам да неглижирам майката, но скачането в Арда с дрехи щеше да ѝ дойде в повече. Или това, че сме се върнали в 03,00 часа през нощта от обсерваторията... И в двата случая сме взели повече, отколкото сме загубили. Много повече. Всички разговори за живота, за приятелството, за миналото, за бъдещето, за това, че ако искаш да имаш хубав лък, не ти трябва криво дърво, а много право и жилаво.
За това каква е разликата между гущер и тритон и защо е хубаво да почерпиш непознат румънец в бензиностанцията с един айран (защото няма левове, не му приемат кредитната карта, а един айран все пак струва лев и 60, а за лев и 60 този човек никога няма да се съгласи, ако чуе някъде, че българите са кофти хора. За него не са).
В същото време на морето моята половинка и моята щерка напълно си почиват от нас. Могат да спят до късно, да стоят до късно. Могат да готвят, могат и да не готвят. Те също имат своето време без нас. Двупосочно.
Това време е много важно и това, че не сме заедно на една почивка не означава, че не сме заедно. Познавам двойки, дори семейства, които не се разделят и за минута, но отдавна за разделени.
Нашето пътуване продължи. Коляното ми няма отток. Изкачвахме върхове, карахме АТВ-та, дори си намерихме един завод в Смолян, където шият дрехи за чужбина, ама мега гъзарски, откъдето си купихме еднакви тениски. Качвахме хора на стоп, защото имаме феноменална Зафира, която вози супер и събира много багаж. И хора. Слушат ѝ се интересни приказки.
Като историята за Дяволския мост, на който самият дявол се появил пред едно малко момченце и то не се уплашило. Дяволът толкова се впечатлил от това дете, че пощадил селото му от прииждащата река, като направил този мост. Колкото родопчани качите, толкова истории за този мост ще чуете. Трябва ви само една Зафира. И ухо да слушате интересни приказки.
Времето, което таткото прекарва с детето, е много повече от астрономическата му стойност. Това е заедност, в която участват само двама.
От Родопите продължихме към полите на Стара Планина, където отседнахме в Павел Баня. Там има топла минерална вода, а в близост са тракийските гробници и връх Шипка. Торбите с пране са ни повече от чистите дрехи и е възможно да имаме някои дребни пропуски в чистотата и спретнатостта на външния ни вид, което понякога си личи от снимките, но все пак винаги има риск да се изцапаш, когато помолиш археолозите да те вкарат в току-що разработена тракийска гробница.
Пожелавам ти да направиш точно това. Това лято. Дори и за по-кратко време и дори и за не толкова амбициозна програма. Децата ти ще ти бъдат благодарни, мъжът ти ще ти бъде благодарен, ти ще ми бъдеш благодарна.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
