Искам да ви разкажа малко за времето, когато бях сама. Това беше един некратък период, в който предимно търсех и чаках любовта да се появи, дебнех постоянно за човека, който ще ме обича и ще иска да бъде с мен безвъзмезно и безусловно.

Страдах в чакането си. Направих и доста грешки. Доверих се на хора в отчаянието си, а те ме нараниха.

Сега, след като мога да погледна назад, осъзнавам, че най-голямата грешка е да търсиш нещо, което в правилния момент ще те открие само.

Дълго време бях там. В зоната на чакащи. А може би още в началото трябваше да оставя състезателната си идея ”да го намеря”, да избледнее в съзнанието ми, за да може нещо наистина да ми се случи.

Както и стана.

Съдбата си знае работата.

След доста време, прекарано в сканиране на барове и клубове, купони и концерти, бях стигнала до извода, че той просто не е наоколо.

Но как е възможно? В един момент с приятелките ми развихме теория, че може би просто не ходим на правилните места или че просто днес има мачове, или всички те (свестните) вече са заети.

И това, разбира се, беше самата истината.

Той не беше никъде наоколо, в нито едно от местата, в които съм го търсила.

Не беше дори в същата държава.

Запознахме се малко след като отидох да следвам в Холандия. Случайно и непринудено. Не отне много време да се намерим. А най-любопитното е, че аз изобщо не го очаквах.

Смисълът?
Знам и помня колко много исках той да се появи в живота ми. Нямах търпение. За Бога, заслужавах го!

Но след време осъзнах, че нямам контрол над това.
Никой не може да ти каже кога Той ще се появи.

Нито списанията, нито приятелите, нито врачките. Единственото нещо, което мога аз да те уверя, е, че сигурно не се е появил в живота ти още.

Ако се беше появил – щеше да знаеш.

А докато дойде този момент - най-добре се забавлявай! Не чакай и не търси нещо, което само ще те открие.

А то ще, повярвай ми!