Ето я вечната рецепта за щастие: Да намериш някой, когото да обичаш и нещо, което да обичаш да правиш. Някой и нещо.

А после? Любовта към кое ще натежи повече?

Животът ни минава, жонглирайки между работа и семейство, хоби и приятели, задължения и удоволствия, отговорности и развлечения... Можем ли обаче да бъдем еднакво добри във всичко? Много по-вероятно - не.

Топките, с които уж умело играем, са като дини под мишница. Изискват се умения или свръхусилия. Понякога дори се изморяваме и изпускаме без да искаме някоя. Така става, когато нещата излизат извън контрол. Извън ръцете ни.

Но какво от това?

Навеждаме се, взимаме това, което сме изтървали. Или пък го оставяме зад гърба си. Извиняваме се, ако има на кого. И продължаваме напред. Въпросът е "навеждането" да не ни стане навик.

Урок 3
Едно време ни учеха, че трябва да избереш "а" или "б". Среден вариант нямало. Да учиш или да работиш. Да учиш, за да не работиш. Образован или работник.

Реалният живот обаче показва, че много често ни се налага да правим и двете. А още по-често сами си го избираме. И "а" и "б". Защо не и "в".

Добра съпруга, добра майка, добра в професията или професиите си. Гъвкава. Мобилна. ЕДНА жена за всичко.

Обаче съм сигурна в това, че освен баланс, човек трябва непременно да има и приоритет.