"Въображението е по-важно от знанието" – жестоко е! Казал го е Виктор Юго. За да оправдае своя мързел и посредствени резултати в училище, може би. Или защото е истина.
Да, защото е истина.
Днес в понеделник (16.09) моят син тръгва на училище. Втори клас.
Дъщеря ми – 12-ти клас.
Мисля си, какво ще им остане след 12 години, прекарани в училище. Къде е моята отговорност в публичната услуга училище и кое е отговорност на учителя в тази услуга. Какво ще направи той за тях и какво ще научат те от него.
Когато аз бях ученик, знаех всички най-високи върхове в Африка, но не знаех, защо в Африка са толкова бедни. Знаех, населението на САЩ, но не знаех, какво означава "конвейер". Бях прочел цялата българска и световна литература, заедно с критиците, които ми разказваха, какво му е на сърцето на литературния герой, но самият аз не бях стигнал до сърцето на литературния герой.
Знаех маловажното. Не знаех важното.
Егати училището! Догматично и безкритично.
То трудно може да се промени, но това не трябва да ни разколебава да опитваме да работим паралелно с него. Ето как.
Участвайте във всяка възможна активност в училището на детето ви. Станете част от "родителския колектив" и смело предлагайте неща, които смятате, че развиват децата.
Предлагайте открити уроци, в които някой страничен и компетентен човек да може да говори. Използвайте личните си контакти, за да водите в училище умни хора, които имат, какво да кажат и които увличат и вдъхновяват около себе си. Не, че учителките не са компетентни, но разнообразието влияе добре на децата.
Настоявайте и подкрепяйте учителките да искат личното мнение на децата по даден въпрос. По всеки въпрос. Защото колко точно са бушмените в северна Сахара грам не ми е важно, ако всичко, което знаем за бушмените, е техният брой.
Изисквайте от учителките да извеждат децата извън училище. Да им показват, как се движи света. И да имат досег до този свят.
Помагайте на училището с каквото можете. И да не съм чул мрънкане, че "аз си плащам данъците, държавата е длъжна....." – не продължавай! Държавата не ти е длъжна за нищо.
Използвам формата "Ти", защото директно се сещам за мрънкащото същество, дето нищо не зависи от него и само хленчи. Е, не мога да се обърна към "това" с "Вие".
Пък и като става дума за моето дете, някакси предпочитам аз да отговарям за него, а не да се разочаровам от това, че съм го оставил на държавата
Та, да се върнем към училище. Водете децата на екскурзии. Всеки път, когато имате възможност да ходите в чужбина, ги взимайте с вас. Не са малки. Колкото и да са малки. Нека виждат, нека попиват.
Самочувствието, което получава един пътуващ човек, не може да се придобие никъде. Така, както не можеш да се научиш, че на ескалатора се стои вдясно, за да може от ляво да минават хората, които бързат. Това не се учи в училище, а в лондонското метро.
Внимание!
То и извеждането на децата от училище е една сложна операция, така че, ако е съвсем невъзможно – заведете ги вие! Просто трябва да се разберете с родителите и да го направите, като частна екскурзия.
Идете на обсерваторията в Рожен, защото е задължително да научиш децата си да гледат нагоре, отколкото да гледат в краката си. Ходете с тях на кино, на театър, водете ги в музеи, водете ги навсякъде, където би ви било любопитно да бъдете вие.
Да, много зависи от нас. От вас. Но училището е до време. Учителите – също. А, ние сме завинаги.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
