Това е девизът на Робърт Денинг, спрямо който и Борис Делчев няма никакви възражения, бидейки безкрайно далеч от пуризма.

Колкото и странно да звучи, с Борис ме запозна диджей Валънтайн една нощ в "Блейз" след партито във Френското посолство по случай 14 юли. Бях доста уморен и пийнал, но съм запомнил изключително елегантното му бяло сако от шантунг, което ме изпълни със завист,  и това, че го интересували извънредно много вещи в стил Втора Империя, което ми се стори твърде ексцентрично, защото тогава не знаех, че е в близки отношения с Шарл-Луи д' Орлеан и Диан д'Орлеан, а също и че в стайлинга, който предлага, винаги има някакъв виц, някаква jeu d'esprit.

Борис Делчев обича да де-пласира, умишлено употребявам френския глагол, или дори, компютърно казано,  да риплейсва клиентите си в необичайна интериорна среда. По-късно разбрах, че стилът Луи-Филип съвсем не му е от най-любимите и че тогава просто ме е изпързалял, пробутвайки ми яко снобско преувеличение.

Година по-късно търсех подходящ декор за мое авторско предаване в една от националните телевизии и след като няколко уговорки пропаднаха, напълно отчаян, влязох да помисля какво да предприема, а също и да се утеша в жегата с една бира в небезизвестната "Билка" на "Шишман".

Когато, овесил нос, прекрачих прага, попаднах в пещерата на Аладина, или по-точно – в пещера в стил бел' епок. Тъй да се каже, бях депласиран.  Два великолепни атланта, копие на онези от банката на Буров, оформяха сценичен портал, иззад който много  загадъчно се мержелееха старинни тъкани, плафон, изрисуван с колибри и китайски фрет, морна, чисто българска отоманка и, колко духовито, кадилница, там, където сме свикнали да виси полилей.

Самият Борис Делчев, ала вече не с фамозното си бяло сако, а цял побелял от гипс. Освен че намерих подходящия за моя замисъл декор, аз намерих и Декораторa, онзи, който споделя доктрината на  decoratione assoluta, в същността си един бароков принцип.

Но какво всъщност означава да бъдеш декоратор, да декорираш?

Означава един тънък усет за мебели, тъкани, картини и друга украса да превърне стая, или къща в любим декор на нашето обитание. В този смисъл Борис Делчев е истински decorateur -  сценограф на живеенето.

Да се постигне хармония между действително красиви неща, както казва Оскар Уайлд, без оглед на епоха, школа или стил. Защото всички красиви неща принадлежат на една и съща епоха и защото същността на естетическия еклектизъм не е археологическата възстановка.

Борис Делчев завършва изящни изкуства в Париж. Рисува и вае отлично. На една  вечеря се запознава с Робърт Денинг, собственик на известната в светските кръгове на Ню Йорк и Париж къща за декорация "Denning  & Fourcade Inc".

Допаднали си…

Денинг е евреин и прави на Борис ексцентрична поръчка – негов портретен бюст в маниера на любимия скулптор на Хитлер, Арно Брекер, т.е. – да бъде изобразен като истински ариец. Бих казал твърде странна прелюдия към взаимната им симпатия и съвместната им дейност на декоратори, в която владеят няколко основни пристрастия. И двамата запазват склонност към стила Ротшилд, с рафинираната си пищност и немислим разкош, превърнал се в есенция на еклектизма. Всъщност няма богатство или власт, които в представителни или частни интериори да не клонят към тази версия. Както по отношение на добрия маниер съветите на баронеса Ротшилд се считат за незаменими, така и в интериора стилът "Ротшилд" е емблема на лукса.

Без ни най-малко намерение да обидим някого, бихме казали, че в България това някак си не се схваща. Въпреки че има доста богати хора. Обикновено подредбата, не бих казал дори декорацията, се поверява на архитект и резултатът са -  стерилни и монументални интериори като фоайета на хотел, сякаш недокоснати от човешка ръка и в които сякаш никога не ще живее човешко същество. Изписването на мебели по каталог превръща интериорите в шоурум на мебелни къщи, а липсата на антикварни вещи е точен, но твърде скучен портрет на липсата на история. Затова, както ми споделя Борис и аз се съгласявам, дори поовехтели, старите софийски къщи изглеждат по-добре от къщите на новобогаташите.

Първото сътрудничество на Борис и Денинг е свързано с шикозната сграда "Льо Фльорестан" в Монте Карло, където са апартаментите на богатата южноафриканска фамилия Толман. Борис тапицира стените с извънредно скъпите и рафинирани дамаски на Бракение (Braquenie)  - емблематична марка за тапицериите в аристократичните домове, качеството на чиито десени и цветове стриктно се контролира.

Всъщност в България, кажи-речи от времето на Фердинанд, почти, да не кажем - изцяло - липсва културата на облицоване на стените с тъкани и комплектоването на завеси от същия десен, а при предпочитание - и на част от групите за сядане. А нима не е това едно от нещата, които правят от един салон нещо уютно и лично?

По-особеният момент в "Льо Фльорестан" е свързан с една масивна колона, наложила се в приемния салон като поддържаща басейна на покрива. Борис я е олекотил, като я е "тапицирал" с ръчно рисувани от него пана  a la Тиеполо, тъй че тя се е превърнала в най-артистичния акцент в салона. Интересна е и една камина, фланкирана от египтизирани терми, които Борис е мраморизирал, тъй че да приличат на порфирени. Пикантно е да се узнае, че при рисуването на камината му помага Диан д' Орлеан – денем, облечена в анцуг рисува, а вечер идва да я вземе нейният ягуар.

Отново в Монако Борис Делчев изпълнява за заможната Ненет Герик една твърде английска поръчка – свободна композиция с тъй любимите ѝ кучета. Консултира Барбара Шенвиер, чийто съпруг е личен банкер на Принца на Монако Рение. Но! Тук трябва да бъдем изключително дискретни, казва Борис и доближава пръст до устата си.

В Париж декораторът работи за клиенти, на които е любезно препоръчан от младия антиквар Рено Воайа, с когото го свързва хубаво приятелство. Ивон Паница (съпруга на Дими Паница)  го представя на една своя красива братовчедка, обитателка на малък замък в Париж. В замъка на Дарбле две стаи са автограф на Борис Делчев. Ще кажем под секрет, че това е и един голям флирт, а декорацията – declaration d' amour. 

След Париж и Монако – ето ни в Ню Йорк. Тук клиент на Борис е Спенсър Хейз – собственик на бутици за ризи, вратовръзки и мъжки аксесоари, а също и друг известен модист – Бил Рандина, собственик на скъпите магазини за дамски облекла "Карлайл Кълекшън". За Спенсър Хейз Борис рисува декоративни фризове с екстериори от Париж и Ню Йорк в стила на Рендзо Монджардино, легендарният сценограф на Висконти, който прави няколко такива тромп л' ьоя в библиотеката на къщата на Рандина, а също и за други нюйоркски богати къщи.

В Ню Йорк Делчев  и Денинг работят  за съвместните си проекти с Алберто Пинто, със Стайниц – може би, както казва Борис, най-големият антикварен дилър на съвременността, от когото може да се купи най-доброто, но и най-скъпото; с Ариан Дандоаз, любовница на Ротшилд, финансирана от него в дейността си на антикварен дилър (пет етажа антики!, възкликва Борис). Това са съвършено лични поръчки за съвършено лични клиенти и за всяка от тях Борис може да разкаже една съвършено лична история...

Любопитни са последните две поръчки на Борис в Ню Йорк – те му откриват привлекателни перспективи. В Ъпър Ист Сайд са – най-шикозната част на града – и са за Ребека Робъртсън, един от главните архитекти на Ню Йорк. Първата представлява една доста голяма стълба, по протежение на която принадлежната ѝ стена е изписана по мотиви от картината на Бърнс Джоунс "Златната стълба". Така преходът на стълбите – място, през което се минава -  се превръща в място, където човек се застоява. Една клюка – за едно от женските изображения позира певицата Мария Илиева, разбира се не в индийски вариант, а в английски, доста поизбелена и облагородена. 

Втората поръчка е реплика на картината на Уотърхаус "The Lady of Shalott", поставена в ръчно изработена от Борис, тежка, позлатена рамка в ориенталистичен стил. Пак за същата къща Борис рисува украсителни фаянсови плочки с мотиви от тъканите, с които са тапицирани стените. Приличат на делфтски. А те са ужасно, ужасно скъпи!

В Ню Йорк на Делчев предстои един дълготраен проект по реновация на старинни сгради от ХІХ век, в който проект участва Ребека Робъртсън. Става дума за възстановяване, или поне реплика на извънредно пищните интериори на декораторите Хъртър Брадърс, от чийто стил, впрочем, самият Робърт Денинг се счита силно повлиян. Емблема на стила на братята е една вече несъществуваща къща – тази на баснословно богатия Вандербилд, която ще послужи и за образец във възстановките на късната американска историзираща еклектика. Вече не така сибаритски помпозна, а по-скоро артистична версия на малко налудната американска склонност към гигантизирана, ексцентрична еклектика, е и къщата на  американския пейзажист и пътешественик Фредерик Чърч, понастоящем музей "Олана", и която също ще служи за ориентир в предстоящите възстановки. Един дълготраен проект – може би дори десет години…

Сега Борис декорира своя апартамент в София, който е причудлив декор на нашия разговор и докато той трае, една от сътрудничките му рисува прекрасни цветя върху масивна баварска маса. Пред нас е незавършеният още портрет на г-жа Фреми на фона на собствения ѝ интериор. Интериорът, казва Борис, има свое лице и това е нашето второ лице…

Пишете на Любомир Милчев Dandy на edna@netinfocompany.bg.