Всеки ден се сблъсквам с хора, които са нещастни и недоволни по принцип. Нямат пари или някой не ги ощастливява, не ги ценят достатъчно в работата, или са самотни… Бих обобщила: "Ту им млякото горещо, ту пък друго нещо".

Ясно, че никога няма пълно щастие, но трябва ли да ни открият рак, за да се сетим, че животът е прекалено кратък, за да го хабим в негодувание и в размисли, че е гаден, лош и ни мачка?

Явно само в тази ситуация се сещаме, че ни се живее. Защо си даваме сметка за хубавите неща, чак когато някой близък се разболее или някой извратен камикадзе гръмне цял автобус с хора?

Все пак, не е ли по-добре да вземаме всичко, което ни подарвява животът, сега? Какво ни коства сутрин, като се събудим, да лепнем по една яка усмивка и да кажем на този, който е до нас "Обичам те, бе, човек” (изключвам случаите, когато сме го прибрали предната вечер).

Няма нищо по-хубаво от това да се изкефиш на живота максимално!

Във времето се убедих, че никой няма да живее вместо мен, никой няма да премине през трудните ми моменти, никой няма да изплаче сълзите ми и никой няма да се радва на щастието ми, вместо мен самата. 

Аз съм си главният незаменим герой в моя филм. Като заговорих за филми, се сетих какво казва онази, хубавата жена – Джулия Робъртс : "Никой мъж няма да те върне, докато си гола."

Тази мисъл, момичета, е по повод на това, че ако ви се яде сладолед - трябва да си купите без да мислите за калориите; ако ви се кара самолет - запознайте се с някой пилот; ако искате да намерите мъжа с главно М - просто си отворете веднага очите, за да го разпознаете.

Време е да започнем най-накрая да ценим двете си ръце, очи и крака, защото някой си нямат и това.  

Като не се чувствате добре там, където работите, просто си тръгнете, защото утре ще имате двойна гушка и земното притегляне, относно гърдите ни, например, ще си е казало думата.

Затова смело и бързо забравяйте за битовите проблеми, раздавайте си визитките в задръстването на симпатягите от отсрещните коли, казвайте си по един път на ден "Оооооом", "Хакуна матата" или каквото друго си изберете. И се радвайте, и раздавайте!

Aз лично напълно споделям онази мисъл, приписвана най-често на една друга интересна общественичка, първата дама на Америка – Елинор Рузвелт, която гласи: "Вчера е история, утре е мистерия, а днес е подарък! Затова на английски за настояще и подарък имат една и съща дума."