Катето Евро
Edna жена не може да съществува без малките женски хитрости, които държат мъжете на ръка разстояние. С времето начините да омагьосваме представителите на мъжкия пол се променят. В днешно време жените сякаш не са толкова изобретателни в стремежа да задържат вниманието върху себе си. Изкушени от кредитните карти в джоба на мъжа, жените престават да бъдат онези безобидни магьосници, които така добре познавам.
Моята лична торба с женски хитрости още не е прибрана в килера. Когато се обърна назад, винаги се усмихвам при мисълта за дребните магии, които кротуват в нея. Кой знае, може пак да се наложи да бръкна вътре.
Тръгна ли на път, торбата с хитростите винаги е с мен. В нея, освен малките женски тайни и оръжия, винаги има едно червило. Мъжът харесва угледните жени. Не би обърнал внимание на жена, която изглежда разпуснато.
Бях гост на кинофестивал. Суетата на подобни форуми не отблъсква, обичам да съм сред колеги, защото винаги има какво да си кажеш с тях. Докато обсъждаме някой филм, наоколо е приятно шумно и празнично. По някое време реших да изляза навън, за да подишам свеж морски въздух. Нощта се бе спуснала над големия град, а по улиците бавни хора с весели гласове напомняха, че още е лято.
Реших да седна в заведението отсреща. Младеж и хубаво момиче се суетяха зад бара, от който се носеше приятна музика. Зарадвах се на краткото си бягство. В киносалона вървеше прожекция на някакъв филм, а аз се наслаждавах на най-хубавото мохито, което някога са ми приготвяли.
Разговорихме се с младия мъж. Умен и устремен към своето бъдеще, беше заразителен с искрената си усмивка. Косата ми се рошеше от прохладния вятър, а в торбичката кротко почиваха купоните за храна, раздадени ни от организаторите. Още не бях изяла червило по устните си.
Младежът кавалерски реши да се погрижи за торбата, докато отида да уважа празничния коктейл с останалите актьори и гости на фестивала. Дали ще се изкуши да бръкне в нея, помислих си. Дали ще се изкуши да разгадае женските ми номера, които съм научила в стремежа да накарам някой мъж да се чувства добре, щом не ми е безразличен?
Когато се върнах в бара, той ми подаде торбата, а на лицето му отново грееше усмивка. Някои ситуации се превръщат в рутина, но има обстоятелства, които те карат да си спомниш с умиление за изминалите години. Казахме си още пет приказки и преди да тръгна към хотела, видях очите му да блестят. Такова пламъче няма как да забравиш. В живота си съм виждала много такива пламъчета.
Вървях към хотела с ясното съзнание, че хубавите моменти не могат да имат край. Било е време, когато съм обичала и съм била обичана. Торбичката с хитростите знае това.
Същата тази торбичка, която скоро няма да прибера в килера.
Прочетете още от статиите на Катето Евро в рубриката "Колонката на...":
Не съм Пепеляшка, но имах своя мълчалив принц
Ела, да се поцелуваме ей тука!
Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.
