Чувал съм, че родителите имат една единствена задача и тя е да направят всичко по силите си и извън тях, за да могат да подготвят децата си рано или късно да напуснат гнездото. Да напуснат кораба майка, майче.
Родителите учат децата си да летят дълго и упорито и да успяват да устояват на бурите по време на полета им. Родителите учат децата си да успяват да си свиват гнездо и да си намират храна. Родителите са като помощен двигател в излитането на децата в открития космос. Изстрелват ги и после се разкачат от тях. Едните продължават нагоре, другите тръгват надолу.
Тъжно? Не мисля.
Но има и друг вид родители, които цял живот правят и невъзможното, за да накарат децата си да уседнат до тях. С тях. Това са родители тъпаци!
Крайно? Не мисля.
Извинявай много, но не виждам никаква любов в това една майка да увисне като воденичен камък на шията на дъщеря си или някоя друга кукувица да дундурка сина си, докато оня олисее и започне да праща снимки в сайтове за запознанство, на които е с костюм и пантофи с шев по средата. Бляк!
Това са родители, които може и да не съзнават, но прикриват ужасни намерения зад пропити с любов извинения. Не. Не се прави така.
Обикновено това са родители, които са загубили някога нещо в живота си.
Или мъжът им ги е зарязал, или в миналото просто не са били достатъчно обичани и харесвани. Или просто виждат живота си, в който няма нищо хубаво и смислено, освен децата им. И пак не е сигурно, че това е така, защото как да са ти яки децата, ако животът ти е скапан? Може би просто си спряла да мислиш и да се оценяваш реално.
Случило се е нещо такова. И сега е време за реванш.
Имат децата си. Вкопчват се в тях, сякаш от това зависи животът им и не след дълго, наистина от това зависи животът им. Имат само тях.
Отказват се от всичко друго. Посвещават се на децата си и това се превръща в обсебване! Абе, става като в “Мизъри” по Стивън Кинг, ама без лопатата в крака на писателя, който искаше да се измъкне от оковите на домакинята...
Ето какво знам аз.
Майката създава дете със собствена съдба и един от най-трогателните моменти на майчинството е, когато детето със собствена съдба и не много укрепнали крила тръгне. Просто застане на ръба на гнездото и разпери тези крила. Това съм виждал.
Има майки, които през целия си живот дават крила на децата си и такива, които през целия си живот режат крилата на децата си. Вероятно не искат да правят така, вероятно не съзнават, какво правят, какво рушат.
Вероятно ще се разочароват от себе си, ако се погледнат от страни, но продължават да го правят. Продължават да грешат. Или ще погребват децата си с драмите си до степен да ги откажат да продължат и никога да не се откъснат от тях, или ще ги карат да се чувстват виновни, че са ги оставили “сами”, а те са продължили.
И ако ти си такава майка, която сега цъка зачервена от нерви и планира, как да ме разфасова – не си права. Не за разфасоването.
За това, което правиш с децата си. Не е никак майчинско.
Прочетете още от Симо Колев в Edna.bg:
Смотаните кавалери на новото време
Защо трябва да ходя на психоаналитик?
Не пропускайте най-интересните текстове от рубриката "Колонката на" като се абонирате за нашия седмичен бюлетин ТУК >>>
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
