Гледам ги и не знам дали да им се възхищавам, или да ги съжалявам...

Говоря за силните жени, за момичетата, които сами се справят и то успешно с живота. Карат все по-големи джипове (прави ли ви впечатление, че все повече мъже карат малки коли и все повече жени се возят в джипове?), заемат все по-високи длъжности, изкарват все повече пари, отглеждат сами все по-качествени деца...

Никога не съм искала да бъда силна, независима. Винаги съм смятала, че жената трябва да е нежна, ранима, защитавана, обгрижвана, обичана. Съжалявала съм мъжките момичета, докато не разбрах, че те нямат избор. В свят, в който мъжете все повече приемат ролята на губещи и жертви, кой да те закриля, ако не самата ти?

Великолепната Мерилин Монро е казала: "Жените, които се стремят да бъдат равни с мъжете, не са достатъчно амбициозни”.

Напълно съм съгласна с нея, но дали се стремят в днешно време или просто нямат избор? Силните жени са самотни жени. Ето дори самата Мерилин е доказателство за това. Дали е искала да е силна или и тя не е имала избор?

Приказките малко ни объркват. Всъщност принцът, който спасява принцесата, не съществува... Днешните принцеси сами се спасяват от кулата, не ги събужда целувката на принца, а шамарът на живота. Днешните принцеси нямат избор, те трябва да оцеляват. Те са смели момичета, които винаги намират сили, след като паднат да се изправят... сами!

Трудно ми е да преглътна, че ние жените, трябва да сме силни, да приема опровержението на живота и да се съглася с него, че трябва да си отваряме вратите сами, да прескачаме дупки без подадена ръка и да се спасяваме от калта, без да има кой да ни вдигне на ръце и да ни пренесе през неприятностите.

Момичета, всъщност няма невъзможни неща и може би принцът на бял кон съществува, да не затваряме всички врати... Може би ти ще си следващата принцеса, от която ще е вдъхновена новата приказка, разказвана на нови поколения! :)