Можеш ли да разбереш, че нещо ти липсва, ако никога не си го имала? Винаги съм ценяла свободата си, но наскоро открих колко НАИСТИНА ценна е тя за мен. По ирония на съдбата това се случи, когато за известно време не можех да й се радвам. Свободата да слушам каквото поискам на iPod-a си, да споделям клипчета във Facebook, да спя на тъмно... и много по-важната свобода да мисля, казвам и правя каквото аз реша.

Ето за тази, последната свобода искам да говоря. Защото колкото и да е трудно да си го представиш, дори в този момент хиляди момичета в България са лишавани от правото да бъдат истински свободни.

Те растат, възпитавани в послушание и постоянно съобразяване с авторитети, докато са подготвяни от семействата си за деня, в който ще се омъжат и ще родят - един вид връх в женската им "кариера". Тренирани да съчетават 24 часа в денонощието ролята на всеотдайна домакиня, съпруга и майка.

Звучи като нещо, което се отнася само за поколението на баба ти? Не ти се вярва, че днешните жени търпят да са в подчинение на мъжете си? Помисли отново.

Или просто попитай произволни десет приятели (мъже и жени) каква е ролята на жената в обществото. Ще се изненадаш колко от тях ще кажат, че "мисията на жената в живота е да ражда и отглежда деца", или нещо от сорта. Концепцията, че мъжът изкарва парите, а жената се грижи за децата, е изненадващо разпространена за нещо, което уж не важи у нас поне от половин век.

Всъщност единствената промяна в масовия случай е, че жената получи "привилегията" да работи като допълнение към досегашните си задължения. Отгоре на всичко се налага да преглътне, че винаги ще получава по-малко пари от мъжете на същата длъжност. Официална статистика: неравенството варира от 12% в България до 25% в иначе развити страни като Англия и Германия.

Изобщо на кого му хрумна, че жената има някаква универсална задача в живота, без която съществуването й е безсмислено? Дават ли си сметка хората, които зомбирано повтарят, че гледането на децата е женска работа, а кариерата - не, колко допринасят с начина си на мислене за ограничаването на свободата на жените около себе си? Надали. А да спориш с ултрасите на патриархата е кауза пердута.

Поддръжниците на старите клишета са многобройни и е изумително колко от тях всъщност са жени. Да отстояваш свободата си не е модерно в страна, в която "всички знаят", че не можеш да шофираш, че мястото ти е в кухнята, че не разбираш от политика и трябва винаги да слушаш мъжа си. Страна, в която най-голямата похвала, която можеш да получиш, е че си "мъжко момиче". В която да си момиче означава да вярваш, че единственото нещо, което придава смисъл на живота ти, е да се омъжиш.

Разбира се, в брака и децата няма нищо лошо, но когато са личен избор на всяка свободна жена, а не наложени от семейството, града и обществото норми. Затова ако си момиче и някой се опита да ти каже, че не трябва да избираш свободно бъдещето си, защото мисията ти като жена е да правиш това или онова, не приемай всичко за чиста монета. Вярвай в свободата си. Тя започва от теб.

Пишете на Рут Колева на edna@netinfo.bg.