Не знам дали светът свършва, но свестните мъже в него определено са на привършване. Това е. Няма. Кът. Свършиха!

Съжалявам, миличка, точно преди вас взеха последния…
Като се замисля за това и се чувствам като на опашка за кайсии по време на соц-а.

Всички жени около мен, а те са много и все прекрасни, само това повтарят "Няма мъже! Няма!".

Ужасно е да го чувам постоянно. Още по-ужасно е да осъзнавам, че май наистина е така.

Сещам се за лятото, когато веднъж с две приятелки седнахме на по чаша вино в градината на много симпатичен ресторант. Докато си казвахме "Наздраве!", едната от нас се огледа и се впечатли от видяното. Все едно бяхме в ресторанта на еднополовите. По масите седяха на групички три жени, две жени, компания от четири жени, други две жени…една жена, сама… супер… о, не, тя чакала приятелка.

"Няма мъже, момичета, няма мъже! Свършиха!" – каза една от нас.

Другото, което няма как да пропусна, е коронната реплика на всяка женска сбирка - "Ако е останал свестен мъж, то или е женен, или е гей".

Изведнъж ми прозвуча като правило, като теорема. Напълно доказани във времето!

Тъкмо си помисляш, че си го намерила и той се оказва дълбоко женен, което веднага го прави още по-свестен и заедно с това още по-изчезващ. Така е. На всяка се е случвало.

И другото. Моя приятелка излиза с висок, забавен, невероятно добре сложен, артистичен мъж, влюбена е, много даже… Постоянно се чуват. Постоянно излизат. Губим я за женските събирания, но не се сърдим, защото знаем, че е щастлива, докато веднъж не идва тъжна. Опитваме се да разберем защо. Дали не са се скарали? Не. Да не са се разделили? Не. Той е женен? Не. Той излиза с друга? Не… Просто вече един месец само се целуват, когато той я изпраща и… нищо друго. Всички са единодушни – "Няма, бе! Свършиха!" Този може да го поканим в женската компания, ще се впише великолепно.

Има и по-лошо. Не е обвързан. Супер. Харесва жени. Браво. Интелигентен е, даже много интелигентен, наследствено някак. Успешен. Почти световен, но… още на първата среща старателно си пресмята по бележката от сметката колко е изконсумирал и оставя своя дял.

След това, понеже в момента няма кола, я моли да го остави до тях. Тя, моята приятелка, се опитва да преглътне случката като парче жилав стек, обаче на следващия ден, когато се разбират да се видят отново, той я моли да го вземе от тях, както и после да го прибере. И така веднъж, два пъти, три пъти…

От тук се тръгва бързо, на трета, с мръсна газ, преди да е помолил другия път, като тя идва да го вземе, да му напазарува, защото цял ден е композирал и не е излизал от вкъщи. Помоооощ! Няма мъже, свършиха!

Май, май маите са описвали в календара, че… мъжете свършват, с което естествено свършва и света, рано или късно… Така е, май. Защото аз наистина не помня някой да ми е разказвал за екземпляр от… онези мъже, които карат коленете ни да омекват, а в стомасите ни да пърхат ята пеперуди.

Не съм чувала за джентълмени, които могат да съчетаят великолепно чувството за хумор и чувството да отговорност. Позачезнали са и тези, които знаят как умело да влязат в една връзка и как достойно да излязат, ако се наложи. Къде се губят тези,  които са пораснали не само на ръст и косми? Няма вече. Свършиха.

Съвсем скоро се запознах с една много симпатична млада жена на малко повече от 30. Съдбата ни подари два часа и ние като истински жени неусетно ги изприказвахме. Леко подскачахме от тема на тема, докато тя каза: "Толкова много искам да имам деца…Чудя се дали не пробвам с инвитро…"
- Имаш проблем със зачеването ли?
- Да… Няма от кого да зачена.
Много се уплаших. И не защото няма да роди дете. Ще роди. Уплаших се, че ще роди момиче…

Така че, да. За жените света свърши. Май…

Пишете на Богдана на edna@netinfocompany.bg.