В началото на 80-те години на миналия век Великобритания бледнее в сянка на собственото си величие. Бившата империя е с огромен външен дълг, почти парализирана икономика, съмнителна репутация на надежден кредитополучател, столица зарината с боклук вследствие на стачката на сметоизвоващите фирми, стачка на миньорите и образование, което връща децата във викторианската епоха.
Великобритания болезнено и уморено посреща новите си дни. И новия си статус. В този момент Маргарет Тачър се опитва да вкара британско достойство в тази трансформация. Тя прави един гениален ход, който сплотява нацията и премества погледа ѝ отвътре - навън.
Войната с Аржентина. Обединението на нацията прави нацията по-кооперативна на всяко едно ниво. Външният проблем решава вътрешния. И в двата случая – по блестящ начин.
При нас също се появи външен проблем/надежда.
Бежанци.
Около 10 000 души и няма да стават по-малко. Идват от Сирия. Повечето от тях са били имотни и богати хора, защото Сирия никога не е била бедстваща страна, като Сомалия или Афганистан. В Турция бежанците са 600 000 души.
Къде е добрият герой ? Не го виждам.
Бежанците са възможност, която ние за сега не използваме особено успешно, защото държавата изглежда, сякаш няма никаква представа, какво да прави.
Симо, брутален си. Не е така...
Верно ли? Да видим.
Някой да е чул за разяснителна кампания, която да обясни на обществото ни, какви са тези хора, колко време ще останат, какви са плановете на държавата за тяхното бъдеще, какви са им потребностите и как можем да им бъдем полезни. Нема, братче ! И ако много от нас започнаха да пращат храна и дрехи, защото интуитивно си помислиха, че така е правилно, то за държавата е непростимо да действа интуитивно в процес, който трябва да е бил проиграван и планиран да бъде овладяван.
Последствията са, че значителна част от нас смятат сирийците за агресивни, болни, мръсни, заразни и опасни. "Супер!" – от нищо си създадохме един проблем. И как решаваме този проблем? По най-аматьорския начин на света. Изолираме бежанците, като все по-често се говори за затварянето им в центрове от "затворен тип", тоест места, които те нямат право да напускат.
Добре де, ама това са около 10 000 души. Можеш ли да накараш 10 000 души да изчезнат от обществения поглед и да не ги виждаме, сякаш няма проблем?!
Някой да е чул за някаква програма за социализиране на тези хора, за организирането им и ангажирането им в решаване на собствените им проблеми. Тоест – някой някъде да е казал "В бежанския център в София бежанците ще си оправят тоалетните, общината е осигурила плочките, еди коя си фирма – фаянса, имаме нужда само от лепило за фаянс".
Или "Бежанците сами ще си готвят, подсигурили сме им продукти, само имаме нужда от фирма, която да ни докара 10 хладилника...".
Или просто властите да поддържат един актуален списък с професиите и способностите на тези хора за да може бизнеса да ангажира тези хора под някаква форма.
Не виждам никакво коопериране. Вместо това чувам мрънкане. Никой от Европа не иска да вземе част от "нашите" бежанци. "Начи, колко са лоши тия от Европа, направо ужас!"
Много интересно ние колко албански бежанци от Македония приехме, когато там имаше война? Колко северно-африканци приехме, когато имаше война в Либия преди две години и колко приемаме сега, когато Италия е сериозно притисната от мощна емигрантска вълна. 0 / нула /.
Винаги си имаме оправдание. Далече са, не са наш проблем, да се оправят италианците, македонците, французите, марсианците... Да, но сега са близко и са наш проблем.
Кой ще спре да мрънка и ще заработи рационално. Или полезните бежанци.
Нека не забравяме, че бежанците няма да си отидат утре. Те ще останат. И най-вероятно ще се увеличат. Статутът, който получават в България, може да бъде променян в интерес на тях и на държавата чисто административно. Тоест, бежанците мога да бъдат полезни.
Повечето от тях са млади. Сред тях може да има доктори, строители, инженери, учени, обикновени работници. Те са трудоспособни единици и присъствието им тук може да бъде продуктивно. Сега е пасивно. И когато тези хора продължат да се чувстват като навлеци, скоро ще започнат и да се държат, като такива. Обезверени, ненужни навлеци, които никой не иска и които нямат кауза. И са затворени.
Но най-вече този проблем може да обедини нацията, като покаже на света, че можем да се справим.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
