Обикновено идва неканен.

Липсата на вяра, негативизмът, умората - това са симптомите, че вирусът е дошъл. Настанява се някак, пропива се в теб и променя цветовете на възприятията ти.

Винаги има правила, инструкции, съвети масови и несъпричастни и те са: как да се преборим (с лекота) с проблема, но със страничните ефекти трябва да се справяш сам.

Похапвах в ресторант с приятелка, когато вниманието ми привлече разговорът на двойка мъже от съседната маса.

Единият - русоляв, другият - с шапка, с щампа на Батман.

- Не се правя – каза русият.
- Как ще си станал леля?! Виж се на какво приличаш, мъж си!
- Външният вид лъже. Чувствам се леля.
- Верно си зле!
- Чудя се да не е наследствено...
- Ти пък – казва този с каскета – това е състояние на ума.
- Дали има хапчета? Или някаква билка?
- Оф.

Започна да рови в телефона си. Не му отне много време.

- Намерих! Ти си попаднал в сянката на лелката.
- Нали ти казах?
- Уморен си. От мислите си си уморен. От негативизма си.
- Абе, усещам няк'ва депресия.
- Трябва да се измъкнеш. Виж Веси. Тя си е момиченце, а е на четиредесет и две.
- Да не е недоразвита?
- Много е развита. Просто духът ѝ е млад. Има вяра.

Русият се почеса по бузата.

- Любопитно.
- Е т‘ва е думата! Любопитно! Любопитството я пази да не се чувства възрастна. Абе, защо не си играеш повече с дъщеря ти?
- Играя си. Но – ето, не бих си сложил шапка с Батман, като теб.
- А трябва!
- Дай ми я – русият понечи да я вземе.
- Не пипай! С нея си крия... започнах да оплешивявам.
- Голяма работа.
- Ставам чичо. Пак намести шапката.
- Глупости. Плешивостта не те прави чичко.
- Не мога да се понасям.
- Това е състояние на духа. Преодолей го – посъветва го русият.
- Не сега. Сега мисля за друго... Ще си слагам лещи, не мога да се излагам с очила... И тръгвам, имам час за... Абе, артрит, май е...
- Обади се да покараме скейт - каза русият.
- Караш скейт?! Че ти се вдетеняваш.
- Да, но карам с готварска престилка. Чувствам се леля.
- Не е добре, отпусни детето в теб.

Онзи с шапката си тръгна с бодра крачка и в края на близкия парк май си купи балон и го завърза на колана си, после погледна в телефона си рецепта за подмладяване на кожата около очите.

Русият не след дълго си тръгна и май по-надолу по улицата си купи сладолед на път за вкъщи.

Съвременния свят обожава да лепи етикети, забравяйки за уникалността на личността, а у нея има в излишество - чувство за ритъм, усещане за хармония, желание за наслада и много красота, стига да знаеш кода, който ще ти позволи да стигнеш до това блаженство и да не само да не позволиш то да си отиде, а да му се насладиш.