Една жена трябва да говори. Заложено е в нашата природа на същества, които радват мъжкото очакване.

Не че мъжете харесват непрестанното бръщолевене. Но няма мъж, който не желае да чуе, че е обичан.

Рутинните занимания като гладенето, прането и миенето на чинии са неизбежни. Те слагат живота на мъжа в ред.

Редът обикновено предизвиква отегчение. Затова думите трябват да внесат разнообразие в мъжкия бит.

Битовизмите съсипват една любов толкова бързо. Докато се обърнеш, виждаш единствено простора с прането, което се вее на вятъра. Вятър и мъгла е женската любов без милите думи.

Не е задължително да изричаме думите на глас. Те стават чути с всяко докосване на мъжката ръка, с начина, по който му приготвяме кафе и с усмивката, която подаряваме преди да си легнем в леглото до него. Най-силни са неизказаните думи.

Без думите любовта става тъжна. После изчезва.

Разбира се, мъжете също трябва да говорят. И те докосват, галят и целуват. Но една влюбена жена винаги трябва да може да отговори. Диалогът свързва. Монолозите приспиват.

Не трябва да убиваме ентусиазма да бъдем обичани.

Ние, жените, докато сме влюбени, винаги трябва да казваме "Обичам те".

И да не е на глас, любимият винаги чува.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.