Edna жена никога не е една и съща. Тя върви гордо през времето и пространството и единственото, което винаги се очаква от нея, е да бъде влюбена.

Малките бръчки по лицето са сигурен знак, че съм обичала. Не мъжете оставят отпечатък в душите ни, а споделените мигове на възторг и гняв. Ревнувала съм и съм била ревнувана. Изневярата е възможна единствено, ако вложиш душата си в нечие чуждо легло.

Най-важното е Edna жена винаги да има смелост да се погледне в огледалото. Ако отражението отсреща е спокойно и готово да се усмихне приятелски, значи всичко е наред. Обичала е достойно, няма от какво да се срамува. Мит е, че свенливостта си отива с годините. Когато умееш да се влюбваш, независимо от обстоятелствата, свенливостта на момиче продължава да личи в очите ти.

Жената се променя. Променяме се заедно със света около нас. Така както тревата измества снега, а дъждът измества слънцето. Но и в облаците на тъгата остава част от радостта. Без радост тъгата би останала неразбрана. Жената никога не е една и съща наглед, но дълбоко в себе си ние умеем да обичаме отдадено по един и същ начин. И в това е силата на нашия пол.

Жената е основание за мъжа. Тя е неговата най-сигурна опора и неговата мотивация той също да се променя благородно. Мъжът и жената трябва да са отзивчиви в готовността си да останат влюбени.

Всички тези мисли нахлуват в главата ми, защото наскоро осъзнах наистина колко жени около мен изпитват същото чувство. В края на краищата ние сме добри. Лошото е изпитание за женската ни доброта като майки, съпруги, приятелки и любовници.  Наистина осъзнах, че обстоятелствата не са чак толкова различни и че нямаме право да виним нито себе си, нито някой друг за начина, по който сме готови да бъдем влюбени. Има жени, които се справят блестящо в ролята си на любовници. Има жени, които не престават да обичат любимите си, независимо от любовниците, които също обичат. Осъзнах магическата закономерност на природата не само в нейния обективен смисъл.

Edna жена съдържа в палитрата си от чувства повече от цветовете на четирите сезона, които ни променят видимо. „Същественото е невидимо за очите”, но е така присъщо за душите на женската ни същност.

Жената винаги ще остане муза не просто за изкуството, а за самия живот. След сътворението на света тя остава основната причина да виждаме в този свят повече красивото, отколкото грозното, повече да обичаме, отколкото да мразим.

Често смисълът на всичко зависи от умението на Edna жена да остане влюбена. Защото без женската любов нищо нямаше да има смисъл и вероятно огледалата нямаше да бъдат измислени.

Дами, където и да се намирате в момента, застанете пред огледалото, оправете косата си и подновете червилото върху устните си. Не защото непременно има мъж, който след малко ще влезе в стаята. Заради вас самите. Имате право да бъдете хубави след цялата любов, която носите в себе си.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.