Рут Колева
Знам, че четеш това. Знам го, както знам, че сутрин слънцето изгрява, а вечер настъпва нощта и колкото и да се криеш зад заблудата на своя непукизъм, знам че следиш всяка моя крачка, може би не забелязваш всяка моя малка стъпка, но за големите крачки в живота ми, няма как да си сляп.
Знам го, защото те познавам. Знам как мислиш, как дишаш и как сънуваш. Аз бях с теб, не помниш ли?
Съдбата ни събра по чиста случайност и като всяко приключение, в което човек би могъл да се впусне, така и ние с теб живяхме за мига, без страх, без много да му мислим, просто се наслаждавахме с ентусиазъм на сегашното време. И като всяко спонтанно нещо, радостта на началото бе застигната от тъмната страна на чисто човешката несъвместимост.
Няма да се връщам на този разговор, няма да те обвинявам за грешките ти, за несправедливостта ти, за предателството и за дребните битови неща, които накрая не можех да понасям. Макар ние винаги да се връщаме на тях, нали? Никога не си казваме нищо ново, макар думите вече да са изтъркани от ударите, които са нанесли, и вече да нямат същата тежест.
Искаш ли да ти призная нещо? Аз искрено, дълбоко в себе си, ти желая щастие, но огорчението в душата ми напомня, че ти не го заслужаваш. И да, ти не заслужаваше добротата и грижата, с която аз те дарявах, не заслужаваше верността и любовта ми. Не заслужаваш и бъдеща такава, защото аз не вярвам, че ти си станал различен човек.
Знам, че и ти смяташ, че аз съм същата, каквато бях, докато бях с теб. Как можем да се убедим в противното? Не можем. Ние никога няма да бъдем различни един за друг, можем да бъдем за другите, но не и един за друг.
Понякога се сещам за теб и се надявам, че си сам и страдаш... после се чувствам гузна, че съм лоша. Понякога ми липсват хубавите моменти, а после се чувствам глупаво наивна...
Знаеш ли кое е най-странното? Че докато тези чувства съществуват, частица от теб ще живее в мен. Някъде там, скрита, където никой не може да я види, и да знае за нея. Не, ние никога няма да се съберем, но аз искам да ти благодаря.
Твоите грешки ме карат да ценя това, което имам. Карат ме да съм благодарна, че те няма.
Живей си живота, но без моята благословия.
Пишете на Рут Колева на edna@netinfo.bg.
