Една "приятелка“ ми се обади на Сирни Заговезни да ми поиска прошка. Не, не беше само една, но този разговор го запомних.

Започна с: "Как си, скъпа?“, но така и не дочака отговор. Последва: "Днес било ден за прошка. Решила съм да се обадя на всички да им поискам…“

До прошка изобщо не се стигна. Дори да си бяхме опростили прегрешенията една към друга през годината, тя пак щеше да е на минус едно заради този фалшив интерес към мен. Не знам дали после е позвънила на всички в телефонния си указател. Не знам и дали поне за някого от тези, които е потърсила, е разбрала как е, дали е получила или дала прошка, но аз след този разговор просто й изтрих номера.

И така. Няма прошка. Няма телефонен номер. Няма и приятелка.

Великите пости са. Сега е време да се разкаем за греховете си. Време за пречистване на физическото ни тяло, но най-вече на душата. Според мен не е редно да се иска прошка веднъж годишно, а през останалото време да се греши. Така, както е невъзможно само за няколко дни в годината, или както много от нас правим – не ядем месо последния ден преди да свършат постите - да пречистим себе си.

Какъв е ефектът от еднодневките?

Един път годишно се покайваме, един ден почистваме столицата си и цяла България, еднократно искаме прошка… Това е като да трупаш килограми десет години и после да поискаш да ги свалиш с диета за толкова дни.

Всички сме грешни. Кой повече, кой по-малко. Така че, по-добре направете едно добро, отколкото да очаквате да получите прошка за много прегрешения.

По-добре чуйте само един човек, за да му честитите Нова година, отколкото да изпратите един есемес до всички. Универсален – за мъж, жена, колега, приятел, роднина. Без грам лично отношение.

И по-добре се обадете само на този, от когото истински се интересувате, отколкото всички да разберат, че всъщност не ви пука за тях.