До моето 20-годишно момиче. По принцип нямам 20-годишно момиче, освен дъщеря ми, която в известна степен си е моето момиче. Да не се обяснявам много, много.
Просто ми трябваше начало на тази статия - за момичетата на възраст, в която рядко мислят с главата. Така казват.
На 20. Както си забелязала, не е никаква голяма работа, че вече си “голяма” и че можеш да ходиш където си искаш, с когото си искаш и да се прибираш, когато си искаш.
Вероятно си забелязала, че влизането в заведенията с твоя собствена лична карта също не е кой знае колко "яката" работа.
Наред с оптимизма на младостта идва и една лека умора от пълната независимост и консумирането на младостта.
Слушай сега, предстоят ти няколко важни предизвикателства.
Първо – университет.
Да знаеш, че да си студентка не означава просто да замръкваш в барчетата на Студентски град в следващите между пет и плюс безкрайност години. Първото ти изпитание е точно това. Да се мобилизираш и да не си останеш просто една чалгаджийска пръчка.
Изпитанието ти е да се мобилизираш, когато трябва да се учи. Да бъдеш критична и да си взимаш изпитите запомнящо се и блестящо, а не тривиално и тихо.
Научи и друго – изпити срещу секс – никога!
Първо, защото не би посъветвала дъщеря си да го направи, нали така. И второ – защото сексът не е консуматив и не е разменна монета. Ако сега свикнеш да даваш секс, за да получиш нещо, какво ще правиш, много ми е чудно, като в един момент вече не ти искат секса? Неее.
На 20 трябва да се научиш, че всяко нещо изисква усилия. А когато научиш, че нещата костват и понякога ти костват скъпо, ще се научиш да ги цениш и да цениш собствената си кост.
Ще вземеш и книжка. Сега. Не чакай, защото ако затлачиш това все повече ще усещаш, че нямаш време за това и ще си търсиш причини да не го направиш. И тук да не вземеш да си купиш изпита!? Ти луда ли си?! Една книжка ако сама не изкараш, закъде си тогава?
Трупай, момиче, трупай!
Всяко предизвикателство, което си победила, е опит и силен вътрешен глас, който ти казва, че ти можеш да се справяш. Генерално. А критичната маса моменти, в които си се справила, ти набиват чувството, че си успешна в ДНК-то. Ако сега не набиеш това, няма кога другаде. Няма да стане на 30, защото тогава ДНК-то ти вече е затворено за подобни набивания.
Сега е моментът да се научиш да казваш "НЕ". Не на работа, която не искаш да вършиш, не на поведение, което не искаш да показваш, не на услуга, за която те молят и не на мъж, когото не искаш. От което следват и не-та на неща, които някой иска от теб, ама ти не искаш. В “не” има много повече сила, отколкото има в “да”-то. И ти трябва да го научиш сега. Защото рано или късно ще го научиш. Но ако е късно, ще е минало прекалено много време, в което си била нещастна.
Не мисли за семейство. Забрави за логиката – училище – начална педагогика в университета и после сватба – логична крачка в живота ти. Не. Няма такова русло. Ще уседнеш, когато ти дойде естествено. Не бързай с това. Не и на 20.
Научи се да живееш със себе си, да ти е добре със себе си. Открий си демоните, запознай се с тях и разбери, с какво живееш, защото това ще е с теб завинаги.
Направи си татуировка.
Изтегли кредит, който сама да изхарчиш и после сама да връщаш.
На 20 трупаш и се харесваш.
Поживей сама, поживей с някой, карай се шумно, напусни някого, който заслужава да го напуснеш, в най-неподходящия за него момент и без обяснения.
Научи се какво лекарство за каква болка да взимаш.
Отбелязвай смените на личния си лекар.
Не усядай. Учи, кога, с кого и в каква среда е добре да уседнеш.
Запознай се със закона.
Стани домоуправител на входа ви, заради ентусиазма и заради победата, която ще постигнеш, ако успееш да боядисаш входа, смениш дограмата и оправиш градинката отпред. Това някъде към 27-8, де. Не по-рано.
Разбери всичко за пенсионното осигуряване, за данъците, за удръжките ти и се опитай да спестяваш. Не се съгласявай да работиш без осигуровки. Ако сега свикнеш така, никога няма да влезеш в правия път.
Разбери кой е правилният път и дори и да излизаш от контурите, не го изпускай от око.
Звъни на баба ти без повод. Просто така. Па може и да я изведеш някъде.
OK, изхарчи цялата си заплата за един телефон, дреха, ботуши или нещо друго. Сега това е OK.
Да знаеш, ОК е. Всичко е ОК. Ти си на 20. Здрава си. Всичко предстои.
Прочетете още от Симо Колев в Edna.bg:
Така намерих нея. Просто спрях да търся
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
