Чувала си обратното – човек не може да има всичко. Това не е вярно, да знаеш. И ще ти кажа защо.
Да се обърнем към математиката. Моята голяма дружка. Математиката ни казва, че резултатът е плод на някакво уравнение. Уравнението е задача, за която трябва да положиш усилия и да решиш. Нали така ? Така.
И ако си представим живота като един тест по математика, образно казано, ще видим следната ситуация. Имаме един лист с няколко задачи, които естестествно са от различен вид. Сред тях има сложни, тегави, текстови задачи, има и по-приятни задачки, има всякакви задачи. И накрая, другарката (разбирай живота) ни събира тестовете и ни ги проверява. И ни пише оценки. И една от възможните оценки е отличен. Да си решиш задачите без нито една грешка и да получиш максимума.
Но внимавай! “Всичко” не означава нищо. Не можеш да летиш и да пълзиш едновременно. Или летиш или пълзиш. Не е въпроса, дали искаш всичко, а какво точно искаш
Усилията са естествено състояние. Резултатите също.
Така е и в живота. Имаме различни задачи, но това, което ги обединява е усилието в решаването им. Понякога трябва да мислиш, ама много да мислиш. Понякога - караш по интуиция, понякога просто трябва да погледнеш задачата от друг ъгъл и да я решиш.
Усилията, скъпа. Усилията.
В тази връзка можеш да имаш всичко, само ако се постараеш, ако пренебрегнеш егоизма си и собственото си аз. И ако мислиш и вярваш в обратното, значи те мързи да полагаш усилия и сама си си поставила критерии за щастието - жалки критерии за щастие. Сама си лимитирала щастието си.
Когато преглъщаш очевидно несправедливото усещане, че не можеш да имаш всичко помислиш логично, защо е така и според кого е така? И защо смяташ, че можеш да имаш само нещо и от кого зависи само какво да имаш. От теб. Е, щом можеш да имаш едно, или две, или три неща, защо да нямаш още едно или всичко?!
Всеки иска хубаво семейство. Започваме от там. Ми, имай го. Нима не си говорите само за това и нима малко от вас не стигат до извода, че се свършиха мъжете и че всичко е въпрос на компромис. Не. Не е. Въпрос на усилия, на удвояване на усилията и на това да не ти е спокойно.
Виж, скъпа, война е. Бориш се да спечелиш някого, после се бориш да не го загубиш. И той се бори. Иначе няма смисъл. Ама ти не гледай него. Ти гледай себе си. Не спирай да се бориш и не мисли, дали не си се прецакала, като даваш, даваш, па тоя нищо не дава. Ако това ти е усещането – отдръпни се, помисли и ако усещането продължава да е такова – започвай нова война. За друг.
Войната я печели този, който е положил повече усилия. И е факт, че този до теб не е твой враг, ама ти не се бориш срещу него. Ти се бориш за себе си.
Да излезем от семейството. Какво имаме там – работата. И там е война. По-малко емоционална и по-концентрирана, ама пак война. Ще я водиш. Това, че можеш да спечелиш на единия фронт, не значи че задължително ще изгубиш или ще креташ на другия фронт. Няма такава логика. Логиката е в усилията. Ако те мързи, значи си заслужаваш поражението.
Ако се стараеш, това се забелязва. Ама знаеш ли кога се забелязва? След време. Работиш, дерзаеш, поверяваш нервите, сърцето, себе си дори. И след време – интуицията ти, не ти, интуицията ти казва – Направи, каквото трябваше. Тогава можеш да си спокойна, че начинът ти на живот е такъв. Че много даваш и много изискваш, а когато даваш много и изискваш много, обикновено теста ти излиза и получаваш максималното, защото влизаш в битката с идеята да я спечелиш 100 процента. Не между 40 и 60.
И така. Иначе не става. Не си предопределена да имаш едно или друго. Ти си страна в собствения си живот и той зависи от теб. И можеш да имаш всичко.
Още от Симо:
Противоположностите НЕ се привличат
Откровено от един учител по история...
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
