След всички събития в страната ни през последния един месец – протести, правителства, избори, лудници - не успях да се сдържа и пак ви пускам да хвърлите едно око на есе, написано от моя приятел Шабан Бисеров от дома за деца без родители в град Луковит.

Ако след като го прочетеш, ти се стори добра идея да инвестираш малкото си свободно време в това да се запознаеш лично с тези деца, които за мен са "Силните Българи", можеш да го направиш изключително лесно и много достъпно.

1-во: Отделяш си 4-5 часа
2-ро: Намираш приятел, познат... някой, който да те закара до град Луковит, ако не разполагаш с книжка
3-то: Надяваш се този познат да с кола на метан - така пътят ще ти излезе не повече от 15лв. отиване и връщане (Имам познат с такава кола, но той не е от най отзивчивите... така че няма да те свързвам с него  )
4-то: Вземи им нещичко на децата... ей така - да не ходиш с празни ръце.

В дома живеят около 70 деца и най-прекрасният подарък за тях би бил да им отделиш внимание и да си побъбрите за нещата от живота.

Луковит е на 100км. от София в посока Плевен и това, че всички там са на инвалидни колички, не е толкова страшно и разстройващо.

Простичко е! Направи нещо хубаво за някой, който не познаваш... повярвайте ми, усещането е сууууупер яко!!!

Силните българи
от Шабан Бисеров

От много години ние сме свободна и независима държава, благодарение на великите хора, които са се борили в името на своята родина.

За огромно съжаление ние не зачитаме тяхната постъпка, в която са загинали страшно много хора и се е проляла кръв заради много битки по време на Първата и Втората световна война.

Едва ли ние бихме направили нещо такова като тях, поради тази причина, че се страхуваме и не бихме спасили нечии друг живот заради самите нас. Кой знае колко трудно им е било на тези, които са отцелели след световните войни.

През изминалата година започнах да си мисля, че най-накрая човещината в нас започва да се връща, защото на доста хора им се помогна по всякакъв начин (морален или паричен). Двадесет и три годишната учителка, която спасила малките деца от един бомбадировчик, който бил психично болен. Е, да, за огромно съжаление младата учителка почина.

Случаят с Марио също много ме зареди с положителни мисли, защото той пък спасил едно друго малко дете, което щяло да падне от скалите, ако някой не беше се намесил.

Заради тази негова храброст всички хора започнаха да събират средства за него и за децата в дома, за да помогнат с каквото могат. Сега, благодарение на Христо Стоичков, на това момче желанието да бъде спортист в неговия отбор се сбъдна.

Има още една подобна случка, която беше доста вълнуваща за мен. Тази случка я видях в любимото ми предаване "Предай нататък" с водещ Наталия Симеонова. Действието на тази случка се развиваше доста време, докато екипът на това предаване не се намеси, за да направи така, че нещата малко да се променят.

Слава Богу, сега момченцето Дони, което е част от тази история, ходи отново на училище и вече се радва на щастлив и пълноценен живот. Яд ме е за майка му, която има сериозно заболяване, което е доста сериозно, за да се вземат мерки, за да се оправи, така че и тя да е щастлива и отново да се почувства като човек.

Има доста истории, които, благодарение на сърцатите хора, се промениха. Честно казано, и на най-големия си враг не бих пожелал да му се случи нещо подобно, защото има Бог и той вижда всичко и рано или късно ще го изправи пред трудно за него изпитание.

Българите знаем само да обиждаме другите. Надявам се и занапред доброто в нас да продължи, а не да е временно, като сериал или нещо подобно, и също така, се надявам ние българите да станем стабилни хора и да почитаме дните, в които сме изгубили великите българи, които ни освободиха и ни направиха независими.

Всички ние трябва да бъдем силни хора и да не допускаме някой друг да ни се меси в личното пространство, тъй като, все пак, сме свободна държава, а не както сме били преди време.

Нека заедно да покажем какво можем да направим в името на нашата родина въпреки всичко; нека да покажем пред чужденците, че ненапразно сме си заслужили тази свобода и независимост; нека заедно им покажем, че ние можем повече. Ненапразно всеки от нас казва, че "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА", ако наистина е така - нека го докажем!

Въпреки тежките години, аз вярвам, че всички можем повече, отколкото си мислим, че бихме направили.

Пишете на Бианка на edna@netinfo.bg.