Онлайн свалката е като кислород за огъня. Дава му сила, цвят и живот! Онлайн свалката няма статут. От една страна не е забранена, от друга е 24/7 на разположение. За всеки от нас е различна. На едни дава криле, за други разпалва онази приятна възбуда, която действа освежаващо на самочувствието.

Онлайн свалката е като витамин С за душата. Гъделичка с нежните си паунови перца, а в същото време не те изкарва от зоната на комфорта в битието. Ако си обвързан, може да те вдъхнови да направиш за партньора си неща, за които не си подозирал. От друга страна червената светлинка в душата ти може да замига и да загърбиш доскорошния любим, докато скандала не индикира промяната в отношенията.

Дори тогава искрата на страстта може да пламне с нова сила. Казват - нямало по-добър секс от този, след качествен скандал.

Онлайн свалката може да те провокира да се погрижиш за себе си. Замечтан в химерна среща, да започнеш да тренираш/ парфюмираш/ епилираш. Това пък да обърне вниманието на партньора към новото ти "аз". Стига да не предизвика обратния ефект и да индикира промяната с обратен на положителния знак.

Тогава, точно, когато ти е най-хубаво, идва съмнението: а ако и той/тя има онлайн свалка. Какво правим? Как се чувстваме, какво предприемаме? Повод ли е онлайн свалката за прекратяване на връзката? Нужно ли е да сме толерантни към кротката забежка и как можем да сме сигурни, че ще остане в сферата на онлайн общуването? 

Едно е сигурно преди да се превърне онлайн свалката в нещо, което се случва в съседната стая, докато партньора кротко се занимава с домакински задължения, е нужно да реагираме. И колкото по-остро, бурно и скандално реагираме – толкова по-добре! Реакция е необходима, тъй като никога няма да разберем колко дълъг е виртуалния срок на годност.

Въпросът е риторичен! Но ще се радвам да узная мнението ви, както и анонимни разкази по темата.

Видно е, че не използвам род, и умишлено наричам "виновника" Партньора. Независимо дали е мъжът или жената в двойката – може да е всеки. Възможно е, занимавайки всичките си приятели с този проблем, някой да ви зашлеви с критика от типа: "Ми така де, като не му/ѝ обръщаш внимание, така става." 

Така, че аз не бих търсила съчувствие.

Едно е сигурно! Онлайн свалката е индикация за две неща. Едното е общочовешко, другото междуличностно. Онлайн свалката е инструмент от сферата на тинейджърското общуване. Едно време се обаждахме по телефона, а в края на 90-те очаквахме с нетърпение възбуждащия звън на свежия sms.

После влязоха емотиконите и излязоха думите. След това се наместиха социалните мрежи и романтиката си замина. Сега всичко е на показ. Можем да си разменяме съобщения на таблото на социалния месинджър. Ако искаме всички да разберат за чувствата ни, да си пишем под снимките, публикувани в социалната мрежа.

Несигурните и нуждаещите се от дискретност ползват безплатните приложения за обмяна на емоции. От една страна е по-евтино, от друга остава извън обсега на мобилния оператор, съответно и настрани от печатните справки на разменените повиквания, пък били те и в кратка текстова форма.

В междуличностния аспект на онлайн свалката остава горчилката за партньора. Започват първите симптоми на настинка във взаимоотношенията и отчуждението, което причинява ръжда върху крехката повърхност на любовта. Или може би причината е далеч по-прозаична, прагматична и не толкова емоционална.

Просто, несигурен в себе си, отчаян и обезверен, затиснат от стрес и проблеми, задъхан от отчаяние и страх, единият партньор решава, че е много по-добре да започне пръв, вместо докато се изправя срещу бурите в живота, да се окаже, че е изпреварен.

Логичният и естествен въпрос е: какво правим? С любов или с разговор лекуваме ситуацията? Преди да приложим, обаче, каквото и да било лечение е важно да си дадем искрен отговор на вътрешно важния ни въпрос – какво наистина искаме от връзката, в която злокобните пипала на онлайн свалката са прокраднали ръждивите си пръсти?

Търпеливо смирение или по-щастлив и вдъхновен живот? Разбира се, с някой друг, комуто онлайн емоционални инжекции просто не са необходими!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.