Еdna жена разполага с хиляди начини да започне деня си и всички те да бъдат прекрасни. Дали ще приготви кафе и закуска за любимите си хора или първо ще се наслади на юнското слънце вън, няма значение. Жените знаят как да използват времето пълноценно.

Работа винаги има. Има време и за удоволствия.

Наскоро се събудих с ясното желание, че предстоящият ден ще използвам хем прагматично, хем с идеята да си доставя малко радост. Изпих си кафето, сложих червило и се качих в колата. Реших, че разходка из София няма да ми се отрази никак зле.

Обичам спонтанните разходки. Понякога човек има нужда да се шляе без цел и посока.

Пуснах си хубава музика и дори не се издразних на задръстванията, предизвикани от вечните ремонти в града. Нищо не беше в състояние да помрачи доброто ми настроение. Паркирах на ул. „Цар Асен” и зад слънчевите очила започнах да се наслаждавам на витрините на малките магазинчета и на хората, с които се разминавах.

Всички знаят колко много обичам цветята. След последните розови храсти, които посадих преди известно време в градината си, нищо не може да ме спре да вляза в цветарски магазин. Винаги има какво да си избера от там. Настроението ми е още ведро, сам да си завиди човек.

Влязох в малка цветарница.

Продавачката беше симпатично момиче, което обаче изглеждаше някак унило. Преди да се запитам на какво се дължи това, забелязах причината – жена със силиконови устни, облечена в задължителната „модерна” щампа на леопард. Гърдите ѝ бяха толкова огромни, че всеки момент можеха да гръмнат като балони. Тогава чух въпросната особа да обяснява на момичето, че мушкатото е селско цвете и че при никакви обстоятелства не би си купила такова. Нейният двор трябвало да бъде стилен, що за селски вкус е да купуваш подобни цветя? В същия този момент облаци надвиснаха над главата ми. Тунинговата жена щеше да се превърне в повод прекрасния ми ден да отиде на кино, затова се приближих до момичето и казах, че ще купя всичките саксийки с мушкато. Продавачката се усмихна, а натруфената клиентка ме изгледа като паднала от Марс. Сви устните си и излезе от магазина.

Върнах усмивката на едно момиче. Този  факт ме накара да се почувствам още по-добре и след като разменихме няколко приятни думи с нея, излязох от цветарницата, за да продължа с разходката си.

Както се казва, от селото можеш да избягаш, но селото от теб – никога.

Обикалях преките в центъра, попивах всеки детайл от градския пейзаж. Вървях бавно и със сигурност съм изглеждала щастлива в очите на случайните минувачи. Вероятно и заради двете найлонови торби, в които носех „селските” цветя на път към колата. 

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.