Обичам да пазарувам.

Когато минавам покрай някоя лъскава витрина, не се оглеждам в нея. Привличат ме хубавите стоки и нямам нищо против да ги притежавам. Дрехите и аксесоарите подчертават личността. Особено когато са добре подбрани.

Шопинг манията е едно от проявленията на демокрацията. Пазарът ти дава избор. Големият избор те подтиква да купуваш. Това е един омагьосан кръг, в който аз не се чувствам зле. От психологична гледна точка, пазаруването има терапевтичен ефект. Много хора спестяват пари за терапевти. Купувайки всичко.

Онази приказка, че дрехите не правели човека, изобщо не е вярна. Най-малкото е естетична наслада за окото да видиш някой, облечен със стил. Когато изглеждаш добре, внимаваш и в маниерите, а така рискът да се изложиш в общество е много по-малък.

Едни пазаруват уикендите в Милано, други в родните МОЛ-ове, трети от магазините за дрехи втора употреба, но е хубаво, че за всеки се предлага по нещо.

Не е задължително да пазаруваш скъпо и лъскаво. Важното е да го правиш с вкус. Така доставяш удоволствие на себе си, но същевременно караш околните да засилят впечатлението си за красота.

Парите не са нищо повече от средство за харчене. От нас се иска да ги харчим разумно, но с удоволствие.