Всичко се движи на този свят. Всичко диша, расте и се развива. Животът е най-невероятното чудо във Вселената, която също не спира да се разширява.

Преди броени дни Джаки, моят женски Джак Ръсел, роди цели шест малки "мишлета". Раждането започна в два след полунощ. Лесно е да разбереш кога идва часът за големите неща. Тя стана неспокойна по непознат досега за мен начин. Докосваше ме леко с малките си лапи и аз разбрах, че се нуждае не просто от внимание, а от помощ. Едно живо същество в този миг се обърна към Edna жена за съдействие.

Осъзнах прелестта на това да стана съпричастна към появата на нов живот. Отговорност, която те изправя очи в очи със самия Господ. Доверието му трябва да бъде оправдано, а мерило за това е добротата и готовността да се отзовеш и да помогнеш.

Първото кученце се появи на бял свят. Джаки стреснато се отдръпна и се скри под завивката на леглото ми. Майчинството за пръв път е особен вид страх, а при домашните любимци този страх често се преодолява единствено с помощта на хората. Окопитих се и първото нещо, което направих, беше да махна ципата, в която малкото щеше да се задуши. Човешките действия свършиха работа, вместо инстинкта майката сама да изяде плацентата, за да поеме новороденото своята първа глътка въздух.

След като се поуспокои, раждането на останалите пет кученца продължи, като с всяко следващо Джаки сякаш осъзнаваше, че случващото се я прави отговорна, защото тя вече е майка. Започна сама да се справя със "задълженията" на същество, даващо живот на друго същество.

Животът е необяснимо чудо. Ветеринарният доктор беше казал, че видеозонът показва три зародиша, а цели шест малки чудеса се родиха, за да продължат живота. Защото животът винаги продължава.

На следващия ден на улицата срещнах жена, която вървеше замечтано по мръсен софийски булевард и миришеше букет божури в ръката си. Осъзнах красотата не заради това, което е около мен, а заради онова, което е в нас. Мирисът на букет цветя също е част от насладата да се чувстваш жив.

Убедена съм, че хората биха станали по-добронамерени един към друг, ако по-често имат възможност да бъдат свидетели на зараждането и раждането на живот. Животът е готовността на майката да умре за своите деца и тази смърт би била истински благородна и обоснована. Затова майките трябва да се уважават винаги. Това важи за всички живи същества, но с особена сила за нас, хората, понеже ние имаме и съзнание, което трябва да контролира грешките, които допускаме.

Шест малки прелестни създания ми вдъхнаха още вяра, че всичко на този свят си струва. Шест малки кученца, които един ден ще имат нужда от своята дама, макар и не по Чехов. 

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.