Ива Екимова
Неделята, казват, е ден за почивка. Нищо подобно.
Още преди да съм зърнала подпухналото си лице в огледалото, кафе машината доволно мърка, дарявайки ме със сладостното очакване за живителен аромат.
Докато слънчевите лъчи упорито проблясват между алуминиевите щори, опитвайки се да установят източника на болката в главата ми, на вратата се звъни.
Влетява най-лудата от трите ми приятелки.
Руса, слаба, не много висока, но стройна, облечена безупречно, въпреки, че е неделя, балансира върху платформи от 13 сантиметра, опитвайки се да не изпусне бутилката розе, подкрепена от пресни сирена, които никой няма да опита, но е важно да отбележат присъствие в хладилника.
Чьорлавата ми физиономия все още се отделя от съня, а тя вече разказва нещо, което не разбирам кога е започнало, а докато не си сипя кафе, хич не ме интересува как ще свърши.
Със сервирането на сладки, кекс, плодове и прясно изцеден сок започва истинският словесен екшън. Опитвам се да сложа ред.
В неделя сутрин не само не е подредено. Някъде, на границата между деня и нощта, лачените обувки в ярък корал се намират на най-неочаквани места в координатната система на дома, а дънки, бельо и дантелено бюстие, свити на топка след истерично събличане, очакват реда си в пералното помещение.
Опитвам се да чуя нещо от скороговорката, в която се превръща бълбукането на русата ми гостенка и изведнъж вибриращият смартфон ми припомня, че все още не съм включила звука. Вдигам, за да установя, че приятелското трио всеки момент ще се запълни.
Чернокосото торнадо се появи на хоризонта много по-бързо, отколкото го очаквахме.
Не съм си записвала разказа на нито една от "хуните", нападнали дома ми, но под разхвърляните ми руси кичури все още виреят подредени мозъчни клетки, които се опитват да намерят баланса между разтурения хол, техните разкази и собствените ми спомени от предишната вечер.
Сипвам по чаша шампанско.
Видно е, че ще имам нужда от стимулант, за да се концентрирам и да разбера, че вечерта на двете е преминала под различни географски наименования, обединени от предварително планирания секс за уикенда. И така цветните му нощни лица заиграха като слънчеви зайчета по стените на дома ми.
Противно на очакванията ни интелектуалният секс се е паднал на русокосата ни красавица. След приятно изживяване с много елементи на еротика, свещи, вино и подаръци под формата на картини, установяваме, че чувствата са се изпарили някъде призори, когато той е трябвало да се прибере при жена си.
В това сладката ни приятелка не съзряла нищо лошо, докато не изчезнали и последните алкохолни молекули. Тя, горката, страда от комплекса на кухата лейка. При това напълно неоснователно.
Въпреки двете си висши експертизи в нейната си област и неоспоримите постижения в професията си, все още поднася интелекта си на тепсия пред авторитетите.
Виж, сексът ѝ се получава, защото е рядко, за сметка на това - всеки път с различен. Наскоро разделила се с дългогодишното си гадже, тя все още търси потвърждение на ерудицията си. Естествено по най-примитивния начин. За нея на този етап, важното е хормоналният баланс да е спазен и вселенският принцип на естествен подбор да отговаря на изискванията ѝ Шопенхауер, Леми от Мотор Хед и Дейвид Бауи да възкръсват след поредния сексуален екстаз в прегръдките на някой интелектуалец.
Някъде, с вдигането на градусите, скръстила дългите си крака, облегната върху дланта си и зареяна през прозореца, третата ни приятелка отмества блестящия черен кичур от лицето си, за да ни изуми със своята версия на секса през уикенда.
Полугласно признава, че призори е изпълзяла от диско клуб под ръка с непознат. Твърди, че нощта, която са изживяли, е била великолепна и вече е влюбена в него.
Влюбена? Влюбена ли? Чак като го спомена, осъзна, че го е изрекла на глас. Как се влюбваш след пиянски секс на фона на Девид Гета, недоумяваме ние в синхрон? Ръкопляскаме наум, надявайки се да ѝ мине скоро. Подробностите се размиват някъде между чаршафите на мускулестия красавец, с когото тя твърди, че иска да се види отново, а ние настояваме, че това ще е голяма грешка. Тя плаче, после смесва кафето с розе и настървено си разменя есемеси с г-н Любовник, както и там да е името му. Пускаме Майкъл Бубле, защото техно ритъмът ни се видя свръхусилие в неделния преди обед.
Успокоени от уикендовата вакханалия, разбираме, че нещо липсва. Докато наливам още кафе, получавам есемес. Естествено, че не откогото ми се иска.
Четвъртата от карето току-що се е събудила. В 14.00 часа.
Включва ни в общия Вайбър чат. Смарт устройствата мигом се изчервяват, оставайки ни безмълвни пред спомена на нощните ѝ секс похождения. Забелязала го отдавна. Преди 12 години бил музикант. Как 12 години, бе мила?! Това е ужасно много време.
Тогава той бил женен с едно дете, а тя тежко обвързана. 12 години по-късно и двамата, в разрухата на самотните си сърца, попаднали в пиано бар. Музиката, изпълнена на живо, мигом ги увлякла в прегръдки и целувки, от които околният свят постепенно изчезвал, докато се превърнал в хотелска стая. Да, сексът бил доста приятен, но след 12-годишно закъснение си крещял за още.
Съвсем наясно сме, че от първият път не става. Особено когато всичко това има давност на възрастта на един тийнейджър. Той ѝ предложил еротичните си фантазии, а тя секс-играчките си. Разделили се на сутринта, а под първите слънчеви лъчи, танцуващи по измитите градски тротоари, двамата се отдалечили в различни посоки, съвършено наясно, че всичко това е трябвало да се случи преди точно 12 години...
Май няма да ни стигне розето. Това не се търпи.
Казах си, че съм супер щастливка да имам до себе си любящ мъж, който, Слава Богу, в този момент беше на спортен лагер с приятелите си. Затворих очи и благодарих, че дори по този начин да прикрива сходни истории, но разказани от другата страна, поне вече не ме боли главата, както и никоя друга част от тялото.
Раздадох аспирини, контрацептиви и други билкови илачи, които ще запазя в тайна от срам пред аудиторията. Чудя се, искам ли тези истории да са част от личните ми експерименти или предпочитам да си ги спестя?
Амалгамата от сълзи, смях, размазан грим и пеперуди в корема ме провокират само към едно... Защо не!
Прочетете още от Колонката на Ива Екимова в Edna.bg:
Сексапил в особено големи размери
Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.
