Замислих се тази зима за пореден път какви късметлии сме българите. Знам, че на повечето от вас при прочита на тази "странна" мисъл се прокрадва ехидна усмивка. И аз реагирам първосигнално така. Но някак си, въпреки цялото ни икономическо, политическо и културно пропадане, си мисля, че извадихме късмет по отношение на географското си положение.

Не визирам само наличието на 4 ярки (но все по-избледняващи) сезона, планини, езера, равнини, море (нищо, че е почти мъртво) и плажове (нищо, че са почти бетонирани). И все пак...

Цяло лято четох и гледах по новините чудовищни наводнения и пожари навсякъде по света, а при нас нищо страшно. Да, имахме няколко гадни пожари, но не засегнаха домове и хора. Пък и ако имахме техника и разумни хора като една нормална държава, щяхме да ги потушим доста по-бързо (или нямаше да ги палим).

Както и да е, мина и поредното спокойно лято в България. После дойде есента с още по-ужасни наводнения и земетресения по цял свят. Урагани, отнесени къщи и коли...  А ние пак минахме леко само с уплах и няколко пропукани сгради в Перник. Знам, че за някои семейства там беше драматично, но все пак на фона на срутени сгради и стотици затрупани или отнесени от порои хора, сме си супер късметлии. Да се замислим какво се случва в съседна Турция през месец – ужасни земетресения.

Ами зимата?! През седмица се редуваха зимни апокалиптични картини от Европа със снежни урагани от Щатите или Марсиански минусови температури от Сибир. Лондон блокиран от сняг, снежна Барселона или вулкан в Исландия. Адски пейзажи. А някои от тях се случваха отново много наблизо. Например 4 метра сняг миналата зима в Румъния, или пълно снежно бедствие в Сърбия тази зима. Но ние все минаваме метър! Най-много Дунавът да се опита да замръзне.

Донякъде ме е яд - нямаме сняг дори за ски като хората или поне малко екшън да видим. Тези 4 лопати за сняг в мазето не ги извадих тая зима. Да не говоря, че лятото въобще не се наложи да пускам климатика в караваната.

Но е факт – живеем в спокойствие с природата, която, за разлика от политиците ни, е милостива към нас! Въпреки всички опити да я убием, ТЯ ни пази. Сякаш, за да ни успокои за всички неуспешни, несбъднати и провалени кариери, мечти и животи. Не че това трябва да ни прави примирени и пасивни, но ще е хубаво да оценяваме колко ДОБРА е към нас българската ни природа.  Но Само ТЯ!

Обичам я 

Пишете на Калин Вельов на edna@netinfo.bg.