Той не идва по всяко време. Edna жена трябва да е наясно, че любовта невинаги е на разположение. Понякога гледаш бутилката вино и се чудиш защо отново ще я пиеш сама.

Жената чака. Тя е създадена да очаква мъжкото присъствие, дори когато вниманието към нея е гарантирано. В това се крие дискретният чар на любовта.

Когато той все пак дойде, нищо не е същото. Дори пролетта по никое време изглежда съвсем обичайна. Гледате се. Говорите си. Докосвате се. Мълчите. Всяко действие или бездействие е обосновано, когато той присъства.

Ние, жените, сме взискателни. Държим сметка на мъжете си, в случай че се почувстваме пренебрегнати. Заедно с това сме обладани от някаква странна толерантност, която винаги завръща при нас любимите мъже.

Понякога чакам, загледана в дърветата на моята градина. Тази година пролетта по никое време ги завари неподготвени. Цветовете им вече са напъпили. Жените и дърветата много си приличаме. Винаги сме готови за внезапното завръщане.

Когато той позвъни на вратата, на лицето ми ще разцъфне усмивка. Ето колко е логична природата!

Осъзнавам, че думата "трябва" е неуместна. Тя е паразит, който унищожава очакването. Нищо не трябва. Всичко е възможно. "Възможност" е дума, която приляга на Еdna жена.

Разбира се, докато се взирам в съживяването на дърветата, аз отварям бутилката вино. Имам право да си налея чаша, понеже знам, че неговото внимание е за мен. Той ще дойде, независимо кога. Виното е свободата, в която давам възможност да бъда обичана.

Наздраве, скъпи!

Много жени не биха отворили бутилката, докато са сами в стаята. Това е грешка. Любимите мъже може да се появят във всеки един момент и да целунат боядисаните им устни.

Очакването е най-сладкото нещо на света, докато усещаш трапчивия вкус на виното. Защото с абсолютна сигурност е ясно едно: след като има пролет по никое време, възможността любимият да се появи и да сложи ръка на рамото ти съществува.

Просто е въпрос на мъничко търпение.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.