Той винаги ще има тези очи. Ще ме целува по същия начин и ще ме прегръща в състояния на тъга и радост. Щом веднъж си познал любовта, тя е при теб завинаги. Достатъчно е единият да обича, за да бъде осезаема.                     

Идва есен. Цветята в градината ми започват да вехнат, освен хризантемите. Хризантемите са романтични също като мен, с тях много си приличаме. Ирония е, че именно есенните цветя ми напомнят за него. Вероятно, защото са много по-трайни от божурите.

Ще ме пита как съм. Аз ще го погледна право в очите и той ще прочете отговора в моите. Не е нужно да говорим, достатъчно е да знаем, че си принадлежим.

Имам намерение да сменя цвета на една от стените. Ще я направя в прасковен цвят, за да стане по-уютно, когато навън застудее достатъчно. Ще купя рамки за картините и ще ги окача на нея. Картините са прозорците, през които можеш да виждаш отвъд стените. Промените са хубаво нещо.

Любовта ми е като бучка захар, цопнала в чашата с кафе. Направила съм кафе и за него. Очаквам го. Edna жена, която обича, знае как да чака. Сигурно ще влезе уморено, ще въздъхне и ще ме вземе в обятията си. Аз както винаги ще бъда неговото сигурно убежище, в което той винаги ще има право да се връща.

Кучетата търчат наоколо, скачат едно върху друго и не се интересуват от смяната на сезоните. На тях хризантемите не им говорят нищо. Те са щастливи в своя кучешки бит, защото знаят как да обичат.

Когато се връщам назад във времето, помня първата ни среща. Помня всеки миг, в който сме били заедно. Фактическата раздяла никога няма да ни направи чужди един за друг. Той също знае как да ме обича.

Сигурно всеки момент ще завали. Миризмата на дъжд витае във въздуха като изгубена пеперуда. Всеки момент ще завали, но аз не се съпротивлявам на есента. Басейнът вече е изпразнен и сините плочки от дъното му странно блестят под облаците, които обещават дъжд за много време напред.

Той е всичко онова, което съм мечтала в детството и после съм притежавала като жена. Не е брошка за ревера ми, нито е червило за моите устни. Той е моето второ аз, което ме прави силна. Слабостта на всяка жена се преодолява единствено с подкрепата на мъж, когото обича.

Скоро се сбогувах с морето. Да съм жива и здрава, ще го видя отново догодина. При морето винаги можем да се връщаме. Можем да виждаме отново любими места, на които сме се чувствали щастливи. Сега е време за есен и аз съм благодарна, че имах възможност да преживея прекрасно лято.

Всеки миг има своето очарование. Всяка любов има своите неизказани думи. Питайте морето, то ще ви каже същото. Затова така добре се разбираме с него.

Вали. Той със сигурност не си е взел чадъра и ще се прибере мокър до кости. Това ми напомня да проверя дали бойлерът е включен. Един топъл душ никога няма да му е излишен. Дори кучетата спряха да се боричкат, любопитно заслушани в шума, който септемврийският дъжд предизвиква. Понякога кучето е по – любопитно от котката.

Той. Той и белите хризантеми, нахално бели сред останалите цветя, които се сбогуват с мен. Може би аз съм тяхното море и те ще се завърнат отново чисти като пролетните божури… Като в приказка без край, защото три дни и три нощи никога не са достатъчни да бъдем влюбени.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.