Приятелката ми е мъж! И е на 80 години!  Така се оказа.

Познавам я от отдавна и не предполагах, че е тя е…старец. Разбрах го, след като прочетох първия й роман, в който тя разказва цялата история от името на 80 годишен дядка. При това поразяващо достоверно и много забавно.  Става дума за Ирен Леви и "Последно повикване”.

Да, романът е много хубав, историята вътре - очарователна и да, Ирен е много талантлива. И не само, защото ми е приятелка, а защото е свършила чудесна работа, нямам нищо против да се разхождам, облечена като огромна книга със споменатото заглавие пред някой от моловете, опитвайки се да привлека вниманието на минаващите към книгата.

Няма да говоря за книгата обаче, а за…старчетата! 

Покрай излизането на романа открих, че дълбоко в себе си Ирен е мъдро старче, защото мъдро е избрала да е… старче!
Оказа се, че Ирен има много любопитна теория, според която да остарееш като дядо, е тотално за предпочитане, пред това да остарееш като… баба!

След като се замислих, не само установих, че подкрепям теорията, но намерих още солидни доводи към нея. Ето. 

Дядовците са едни побелели мъже, които от своя страна са едни уж пораснали деца! Значи, дядовците са…хлапета! 

През това време бабите, които са едни побелели майки, които от своя страна са така родени момиченца, продължават да се грижат за дядовците, които - както вече стана ясно - са си момченца с бели мустаци!

Друго. Точно, защото е малко дете с големи бели мустаци, дядото по-рядко е ангажиран с отглеждането на внуче. Също с готвене и почистване заради и след внучето, както и всички съпътстващи внучето операции – кърпене на скъсани панталонки, четене на дълги приказки и други.

Да не говорим, че ако все пак дядото изведе детето навън, никога, ама никога няма да се притесни или вдигне кръвно, ако милото внуче го нарече публично: "Бабо!” вместо "Маминко!”... Дядото си е Дядо или Дядко, или Деденце и му е еднакво добре. 

Дядото си има приятели в парка. Да, вярно е, че не излиза да поиграе на фунийки, а по-скоро да разходи бастуна, но когато се прибере, има кой да му разкаже турския сериал и да му сервира обяда, който е приготвен, докато той е бил с наборчетата в парка.

Дядото  не се притеснява от количеството бръчки.
Не се старае да си нарисува еднакво криво веждите.
Не си боядисва косата в оранжево и синьо.
И никога, ама никога не си слага ярко цикламено червило…

И още. Дядото чете вестници, бабата мие с тях прозорци.
Дядото дегустира кексове. Бабата се старае да получи за хиляден път оценка: "Отличен е!”

Дядото заглежда млади момичета. Бабата разглежда снимки от времето, когато е била младо момиче.

И така. Дали някой все още иска да бъде баба когато остарее?

Аз лично избирам да съм дядо! И само да посмея да остарея по друг начин…ще се самонакажа и ще бъда баба!