"Осмели се да покажеш нежност" е слоган от актуалната рекламна кампания на "Милка". Обичам шоколадите, но никога не съм си падал по захаросани рекламни слогани. Но, тук нещо ме докосна и провокира. Мисълта, че най-голяма нежност се показва с добрата стара прегръдка, ненужно пренебрегвана, като рожден ден на половинката ти след 20 години съвместен живот.
Какво е прегръдката? Всичко.
Прегръдката е най-цивилизованият, най-човешки, най-универсален и най-неангажиращ начин да кажеш на някого всичко. Ако използваш за същата цел – целувката, тя понякога е инфантилна, груба и много фамилиарна. Докато прегръдката никога не е нито едно от изброените.
Аз открих силата на прегръдката в шести клас. Тогава избягах от вкъщи. Взех един хляб, едно масло и един нож, с който да си режа филийки и да си ги мажа с масло. Спах у един приятел и на следващия ден се върнах вкъщи. Баща ми ме посрещна и ме прегърна. Толкова силно и обезоръжаващо, че повече никога не избягах от вкъщи. А иначе си заслужавах боя.
На 11.11.1918 г. точно в 11,00 влиза в сила примирието между враждуващите страни и с това е обявен официалният край на Първата световна война. Краят на военните действия се отбелязва с монотонно и продължително свирене на бойната тръба. Веднага след този сигнал войниците от двете страни на фронта излизат от окопите и се прегръщат с доскорошните си врагове. Близо до Вердюн, където са се водили безпрецедентно тежки битки, германският инженерен корпус прави жива верига около минните полета, които са поставили няколко дни по-рано. Прегръщат се германци, французи, белгийци и шотландци, които допреди 2 минути са били в реална, тежка и кръвопролитна война. Явно по-естествено е да прегърнеш някого, отколкото да му набиеш щика си между ребрата.
През 1945 г. при посрещането на американските морски пехотинци от Тихия океан един непознат матрос от кораба "Саратога" щастливо маха на множеството американци, които посрещат момчетата от фронта на "Тайм Скуеър". Изведнъж срещу младия матрос се появява непозната млада жена. Излязла от близката аптека, за да махне на войниците. Срещата им с матроса се превръща в най-популярната снимка от Втората световна война наречена "Целувката". Фотографът Алфред Айзенстед казва - "Когато се прегърнаха, ме хвана ток. Целувката просто беше логичен завършек".
През 1994 г. Италия излиза срещу Бразилия в най-емоционалния финал от много време насам. Отборите не могат да се победят повече от 120 минути. Идват дузпите. Гениалният Роберто Баджо застава зад топката, за да изпълни най-важната дузпа в живота си. Бие. Не уцелва вратата. Цяла Бразилия ликува. Цяла Италия спира. Баджо е вцепенен и в истеричен унес. Плачещите му съотборници се доближават до него и го прегръщат. Четири години по-късно Баджо пак бие дузпа. Този път не бърка.
След 11.09.2001 г. хората реагираха на терористичните нападения, не както се очакваше – със страх и отчуждение, а напротив. Издигнаха знамената и духа си високо. Прегръщаха се повече от всякога. Познати и непознати. Бейби бумът през 2002 г. дойде съвсем естествено.
Става дума за прегръдката. Тя е навсякъде около нас. Като любовта, като снимките на Николета Лозанова и като обявите за бързи кредити. Когато хората се скарат, се сдобряват с прегръдка. От където крачката до сдобряващия секс е съвсем кратка. Дори англичаните се прегръщат. И дори не е съвсем неприето да го правят с непознати. Защото прегръдката казва всичко.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
