Според Фридлендер, голям познавач на Виена около 1900-та, един многовероятен бъбривец, ала малко вероятен мърморко, виенчанката, която дефинитивно си била хубавелка, не се осмелявала на дръзките, пъстри и еротични модели на парижката мода, без да ги омекоти. След това, обаче, тези модели ставали по-лоши, по-очебийни, отколкото били в оригинал, защото, казва с тон на арбитър на елегантността и задирник на жените Фридлендер, приглушаването на един ярък жест се превръщал в пародия. Ако например на парижките модели отзад била цъфнала една  огромна джуфка, то това било пластична идея или гротескова еротична мечта. Обратно, малка джуфчица, сякаш казвала с плахо намигване "Ето тук, моля!" Това, обаче, виенчанката съвсем го не разбирала!

Е, българката, която дефинитивно също си е хубавелка, "нема" как и тя, еманципирано и самочувствено, да следва своите си спадове във вкус и одеяние…

От поне три сезона тя дежурно запазва склонност да слага джуфка от плат на деколтето си в стилистиката на списание "Божур" от 1975 г. и така фльоронът се превърна в нещо като жълтата звезда на евреите по време на последната световна война. Може би, вместо да пребивава в концлагера на еднотипното модно решение, тя би искала да каже "Та аз съм една романтичка…" и да се хвърли в обятията на един Хелмут Бергер, или пък да прилича, но не сиромахомилски, на малката цветопродавачка на Смирненски. Ако би си сложила декоративен кибрит на деколтето, би демонстрирала поне чувството за хумор да се престори на андерсеновата малка кибритопродавачка и кралица Маргарет ще да я удостои с ордена на слона за заслуги по популяризиране на датската култура.

Единодушието на тази гипсирана кокетност е повече от окайно, защото издава липса на свобода на декоративните решения и на това въобще как да изглеждаш. А как ще изглеждаш, е въпрос на свобода, а не на държавна поръчка, все пак, освен ако не сте съдия, облечен в тога на "Жени стил". 

След това пък, о, ужас,  дойде драпировъчният разгул на етно-шаловете, дори по вечерни приеми, с което ресепсиите заприличват на умилен простор с пране от "Крадецът на праскови", но без надничаща иззад тях Невена Коканова, или пък на сергия на открит базар в Константинопол, един филджан кафе, моля и дискаунт!

А също "бехме" сюрпризирани това лято с евтинчозната феерия на един странен модел рокля, която е фрапантно сдобита с ластично бюстие като едни подобни къдравки бански през седемдесетте, или едни возглавки, които красяха диваните на социалистическата еснафия, покрила с найлони холовете си за представителни нужди на музеен показ. Да, виждали сме пискюл в найлон в Сан Суси, но там обвивката е наложителна, защото е достъпен за пипане от посетителите… 

И от тези ластични разбухватели на бюста се спущат мелодраматично едни ми ти дипли, като в ампирната епоха и мадам Рьокамие. При това, отбелязвам, гореказаните дами ги носят, вдървени от респект към собствения си избор като банка под надзор, или като облечени в басма статуи! Дори безкрайно тромавите музи в кръглия вестибюл на Народния театър изглеждат по-гъвкави и предразполагащи. Една променада по "Витошка" и минимум десет, изпълнени с доволство, че са досущ еднакви, носителки на тоз печален модел.

И иде ред на апотеозa на малоумното единомислие… Сред клишетата на тазлетния дамски гардероб, ето как крачат в маршова стъпка много-много ботуши. И не зимъска, а лятоска… Към тях посягат дори и жени на възраст в един подмладително-разхубавителен порив, разбрицал и грим и детайли, тъй щото да приличат на подпийнали, развилнели се мръсници или вакхически лудетини… Свири, свири щурче, ах подлудявай ме, не спирай… Единодушието на тоз избор носи срамния белег на почти малоумно желание всички, ама всички да са еднакви.

"Защо да изглеждам беден, след като съм богат?" възкликва веднъж Валентино, а българката сякаш си казва "Защо да бъда различна, след като мога да бъда невзрачно еднаква" и го постига блестящо. Тези летни ботушки са в най-смешния си вариант ажурено дантелени и като че плетени на една кука от бабите на носителките им. Други са меко велурени кат индиански мокасини и свличащи се надолу в сладостна подкана не за секс, а за обувна фотосесия.

Има и такива с изрези по кожата, отново на гюлове, или пък на звездички като тиквен фенер за вси светии. Мернах и такива от плат. А някои дами пък, още по-смело и като тексаски фермерки, мятащи ласо, са си плеснали на нозете по едни уестърнки. Обикновено ги носят мъже-комплексари, а тук вероятно… възмъжали жени…

Първообразът ни връща към куртизанските Botes forte, които носи Джулия Робъртс в небезизвестния филм като недвусмислен знак за древната професия, която упражнява, ала там, все пак, това е едно иронично сценично решение, нелишено от прелест, поради пропорциите на актрисата, а когато видиш пигмейка, обута до ушите в ботуш, те втриса. А може би в този аутфит има и някаква нежна войнственост, да кажем, свързана с нежния диктат на модата или с феминизма, или пък с ултиматума дамите да бъдат обезателно харесвани.

Обаче малко и приличат на мобилизирани "войнички" в Украйна. И сякаш ще запеят песента от "Беларуската гара": "И значить нам нужна одна победа…" Релефите по паметника на съветската армия, намацани в цветовете на стрийтарта. И затуй аз формулирам една идея: Приканват се всички ботушоносачки да вземат, че да се съберат пред паметника на съветската армия и в многобройността си да решат дали и на коя колко това  приляга. Напълно е възможно и да се хванат за косите… Преди отпътуването им на фронта!

А мне это надоело…

Пишете на Любомир Милчев Dandy на edna@netinfocompany.bg.