Съществуването и провеждането на "София прайд" е един нюанс и една черта, която показва, че обществото ни е една идея по-зряло и със сигурност по-толерантно, поне в големия град.
Казвам това, защото преди 20 години едва ли щеше да е възможно провеждането на такова събитие.
За толерантността и разбирането.
Хората са различни. Няма какво да те убеждавам в това. Хората с различна сексуална ориентация несправедливо и дълго време бяха припознавани, като лигльовци, които "се изкелиферчват" от скука. И ако човек не може да ги приеме, не може да приеме техния избор да бъдат това, което са, значи той е сбъркан, а не те.
Но! Да приемеш някого не означава и да го харесваш. И съответно това, че не харесваш нечий избор, не означава, че не го приемаш. Нали така? И аз приемам "Левски" (футболния отбор), отчитам, че са важна футболна величина, но просто не ги харесвам. Е, това прави ли ме талибан?
Обратна толерантност. Слушах гласа на Прайда и неговите защитници и останах с не особено приятното впечатление, че от мен се иска не просто да го приема, но и задължително да го харесвам.
Вземам съвсем конкретни тези:
"Задължително трябва да приемем Прайда и хората с различна сексуална ориентация". Съгласен съм. Хората имат право на изразяване. На лично ниво аз харесвам доста от хората, за които знам, че са с различна сексуална ориентация. Поне тези, с които работя и имам впечатления от тях. Някои са супер, други не. Но това дали са супер, или не, не зависи от сексуалната им ориентация. Факт.
"Прайдът" трябва да получи институционална подкрепа от българските политици, каквато получи от десетки чужди посолства, но не и от българските власти. Това говори за незрялост, страх и така нататък". Това първо не е вярно и второ - не е вярно. Разрешението за провеждането на "София прайд" е позиция. Положителна позиция. Съгласие с това събитие. Нека не караме насила някой да ни харесва и/или да ни подкрепя. Каквито и да сме. Различните хора нямат по-различни права.
"Ние не само, че трябва да приемаме София прайд, но трябва и да го харесваме, защото това е знак за цивилизованост и знак за напреднало общество". Това не е така. Правото на приемане е обратното на сегрегирането. Но правото на харесване е също толкова неотменимо, колкото и правото на сексуално самоопределение.
Спомням си един случай в Америка. Инвалид паркира колата си на инвалидно място, но времето му за паркиране изтича. Полицаят минава и залепва стикери за глоби на всички коли в нарушение, с изключение на инвалидната кола (която има знак, че я кара инвалид). Инвалидът завежда дело срещу полицията, защото се почувствал дискриминиран от това отношение на полицая, който не го глобил. Аргументът му бил – "Аз да не би да съм нещо по-различно от всички останали, които отнесоха глоби!?"
Човекът се засегнал, защото приел, че полицаят не му налага глоба от съжаление, че е инвалид. Полицията спечелила това дело, защото съдът се произнесъл в подкрепа на правото на полицая сам да преценява кого да глоби и кого да не глоби, без да се налага да мотивира това решение.
Искам да кажа, че хората с различна сексуална ориентация може и да не са приети еднакво добре навсякъде. Това не е справедливо и съм сигурен, че те не заслужават подобно отношение.
Но също така знам, че доброто отношение не се налага, а се печели.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
