Обичам палмите, океана, синьото на небето и уханието на тропически цветя. Не съм придирчива. Понякога, в редки случаи, аз съм турист. Пътувам до далечни места.

Припомням си свободата на духа и съзнанието. Припомням си искрен смях на хора с цвят на кожата, различен от нашия. Наблюдавам жени, които крепят на главите си кошници, пълни с плодове. Тези жени не спират да се усмихват. Искрени са. Невинни. Като по време на любов.

Обичам да съзерцавам залези и изгреви. Обичам да стоя заслушана в бученето на огромните вълни. В подобни състояния се чувствам малка, но жива. В тези моменти всичко ми се струва съществено. В моята улегнала възраст аз си давам сметка за простите неща, които правят живота значим.

Ако можех да върна времето, бих си пожелала един хамак, книга на Стайнбек и чаша с коктейл "Маргарита". Бих пропуснала много срещи, бих си спестила много говор. Щях да живея на някой огромен плаж и да се взирам. Да ценя живота с цялата му красота и непосредствена простота.

Много обичам България. Ще ми се и в България да се чувствам така, потънала в хамак на двора ми в Кокаляне.

Обещайте, че ще ми се случи!

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.