Ива Екимова
Изчетох всичко за поколението, което въртеше колелото на късмета и за онова, което се надяваше на печалба от тотото. За поколението '69 и поколението '99. За поколението, което рови в кофите и това, което бяга, за да спаси си децата си войната, търсейки по-добър живот.
За поколението, което работи в медиите и това, което не вярва на медиите. За поколение Х, Y, Z, F. За поколението, което в собствените ми 90 минути в университетската аула иска да знае нещо повече.
Никъде не видях нито дума за поколението “родител”! Нито за поколението учител.
За второто - някой друг път.
Поколението "родител" е едно поколение-константа, което за разлика от изброените по-горе, е минало през всички хормонални и социални промени.
Неприятното е, че поколението “родител” не е в състояние да извади от уравнението на тези промени най-полезните съставки и да ги даде на следващата генерация. Не непременно онова, запечатало собственото му ДНК.
За всяко следващо поколение е все по-трудно, но пък за сметка на това, все по-разнообразно.
За моето поколение пътуването и широкият достъп до информация бяха утопия. За сегашното - не са. Да, ще кажете, те имат други проблеми.
Важно е да започнем от главното – изграждането на тяхната самоувереност.
Факт е, че в нашето общество не се гледа с добро око на провала. За всяко друго общество провалът е още една крачка към опита да успееш.
А следващото поколение чака! Чака да завърши, чака да порасне, чака да проходи, чака да успее, чака да се дипломира, чака да започне първата си работа, чака да се омъжи/ожени, чака да попътува, чака... да падне таванът. И никой от предишното поколение не му казва, че няма какво да чака.
Много по-добре е да опиташ и да се провалиш на 20, отколкото да не опиташ и да се окажеш провален на 60.
Тук е мястото на поколението "родител". Ролята му е да захранва не само физиологичните нужди на следващото поколение. Ролята му е да захранва емоционалните потребности на следващото поколение първо от любов и после от насърчаване.
На всеки опит и често съпътстващия го провал. В противен случай следващото поколение ще споделя по стените си в социалната мрежа максимата, че на всеки незададен въпрос отговорът е "не" и никога няма да има смелост да зададе, който и да е въпрос. Ще публикува много други философски размисли, които ще битуват във виртуалното му пространство, но никога няма да влязат в ежедневната употреба на собственото му израстване.
Затова, вместо да поставяме бариера пред здравословното самочувствие на следващото поколение, е много важно да спрем да му казваме “спри”!
Спри, ще паднеш! Спри, ще се изцапаш! Ще се нараниш, ще се опариш...
Как иначе ще разбере що е то провал и как се справяме с него?
Провалът е здравословната стъпка към успеха!
Затова – не спирай и не чакай, мое следващо поколение, падай, ставай, продължавай, но опитвай!
Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.
