Отново имаме рекорд, отново счупени всякакви рекорди, отново колосална печалба по американски. Екранизацията на еротичния бестеселър на Е Л Джеймс ”Петдесет нюанса сиво“, първа част от трилогия, с огромни приходи и с младенческата репутация на най-гледана премиера не само по света, но и у нас, при това на връх Свети Валентин, при това в салони, в които ученички с пликове пуканки крещят „Аз съм кучка, искам те!“.

Нововъздвижение на клишето ”Сексът продава!“, шлагер подновяван от игнорантите редовно и нов шанс за сексолозите да алармират, че жените били незадоволени (а то пък кога са били задоволени, нали затуй Саломе танцува с отрязаната глава на Йоан Кръстител), или пък че след този филм сексуалните експерименти щели да доведат до тежки контузии.

Странно защо църквата още не се е произнесла, тъй като има сцена, в която Анастейша получава дузина оргазми и разни спазми, додето в ушите ѝ са втъкнати слушалки, с които до слуха ѝ достигат хоралите на Томас Талис, Боже мой, какво светотатство. Казват, че в купола на балдахина на ”Сан Пиетро“ в Рим била изобразена огромна вулва. В светлината на филма Светата Инквизиция прилича на публичен дом, а де Савонарола и Торквемада инструктори по тантрически секс.

Моя милост преди телевизионно явление по повода, в комплект със сексолог, бързо прощудира книгата в елекронен вариант и като си отсмя с бутилка вино, стигна до следните заключения, които ще имате търпение да ви споделя…

Г-ца Анастейша Стийл взема интервю от милиардера Крисчън Грей, красив като гръцки бог, със сиви очи, хеликоптер и други чудесии. Пада в прегръдките му, сеща плам, често наричан в книгата тромаво ”тя получи спазми в слабините“.

Книгата не би следвало да се нарича ”50 нюанса сиво“, а по-скоро ”50 нюанса изчервяване“, защото освен бедничката Анастейша, непрекъснато се изчервяваме и ний. Би могло да се помисли и върху името на героинята. Тъй като с милиардера Крисчън  се практикува як садо-мазо секс, след който иде ред на обезболяващите, госпожицата би могла да се нарича Анестезия…

Раздърпан диалог в хода на нескончаемо прелюбодейство ни води към подозрението, че Джеймс, авторката се пообъркала в калката между три книги от разни епохи.

Едната е ”Жюстин“ на Маркиз дьо Сад, откъдето е черпано много, но свенливо, по американски лакомо, но и стерилно.

Другата книга е класическият роман на двадесети век ”Любовникът на лейди Чатърли“ на Лоурънс, откъдето е дошло вдъхновението за описанието на бизнесменския член, но при Чатърли той пърха като птица, а тук е просто много голям…патлак. Преходът е многозначителен. Описанието на сцените на страст между горския пазач Мелърс и лейди Чатърли минават през всички фази на войната на половете и на това кой ще свърши пръв до сюблимния момент, в който те възмогват божествен коитус. Крисчън обучава анестезираната Анастейша в пози като по учебник, води я в своята килия в елизабетински стил за мъчения и най-подир я нашляпва по задника, тъй като си е позволила да го докосне.

Дългият списък на сексуалните волности иде да замаскира невъзможността за близост, май отново едно американско изобретение. И за разкош героинята чете ”Тес от рода Дърбървил“ на Томас Харди, може би за внасяне и на тръпка викторианска страст.

И книгата, и филмът, филмът повече заплашен от порнографичност и за който се питам защо не бе пожелан като класическо порно, са отлична канава, на която да избродират предвзетите си тези сексолози, психолози, моралисти, или дори познавачи на киното и литературата. А за мен бе интересна самата канава, рехава и неубедителна, макар и, както бяхме убедени, обречена на успех…

Апропо, поради американска свенливост разюздаността и сексуалните странности на Крисчън са намерили обяснение в ранна травма – богата приятелка на маман си поиграла с него, докато бил на петнадесет.

Чудно как историята не свършва на кушетката на Фройда и както си му е редът – в съдебната зала…

Пишете на Любомир Милчев Dandy на edna@netinfocompany.bg.