Парите на бащите ни. Са си техни. И се онаследяват само по желание и добро сърце. Не задължително.
Казвам това по повод на ширококоментирания случай, дето Стинг отказва да остави на 6-те си деца наследство от около 288 милиона долара. Прочетох го в Edna.bg. Дори направихме дебат в радиото по този въпрос.
"Леле мале, какъв гаден егоист!" - на първо четене. Как така, къде отиде родителският дълг, как може да не оставиш нищо на децата си и други подобни брътвежи се появиха в обременената ми с грешна българщина глава. Не го казвам с лошо. Просто част от нашата народо-психология е да оставиш един-два апартамента на децата. Ако добавиш и една лада – ма, как бе, твоя родителски дълг е изпълнен до край!
Но да се върнем на Стинг. Укоримо ли е неговото решение да не остави на децата си, на собствените си деца "нито цент" от собствените си пари? Не. Обяснявам. Стинг е натрупал това състояние заради таланта си, а не заради бизнес нюха си. Ако беше бизнес империя, щях да мисля по друг начин, защото бизнесът трябва да се предава по наследство. Това е смисълът на фамилните бизнес династии. Но талантът, мили мои, не се предава по наследство. Неговите деца и без това е много спорно, до колко са щастливи от факта, че са деца на Стинг. Славата не прощава, а в Англия славата не е просто да те разпознаят в МОЛ-а.
И ако добавим към това и лесните пари, шансът тези деца да станат едни лигави лентяи е доста по-голям от шанса Джерард Бътлър да поиска секс от теб. Както и да го погледнеш това са пари, които получаваш на готово, заради това, че си дете на баща си. Ами и аз не бих ги дал. Децата на баща си, лишавайки се от тези пари, все пак получават доста по-висок старт в сравнение с редица други деца. Да речем 90%. Учат в престижни и скъпи училища, нямат проблем с настаняването, което в Лондон не е като в квартал "Меден рудник" в Бургас. И не са под наем. Е, това не е никак лош старт, не мислиш ли?
Парите и благополучието, ако слагаш равенство между тях, са плод на усилия (тук вече задължително трябва да сложиш равенство), а не на късмета, че си дете на Стинг. Защото да си дете на Стинг, или когото и да е от тая черга, е само допълнителен късмет, който не трябва да зависи от собствената ти реализация и желание за развитие. С други думи – ако искаш да станеш нещо, след като баща ти вече е нещо, се бори така, сякаш баща ти е повече от нищо.
Разбра ме, нали? (Ако да – прати един имейл, че аз сам не се разбрах)
Сериозно. Голяма грешка е да живеем заради децата си в материално изражение. Да се гърбим и гънем, за да им оставим нещо. Това ги прави лентяи и още по-лошо – прави ги уседнали на мястото, на което им се намират подарените придобивки. Тоест – аз живея в бащиния апартамент и край. Емоционално и трогателно съм забит в него. Не космополитствам, а усядам. Това май не е голяма услуга...
Мисля, че децата ми очакват от мен да бъда добър баща, а не да им оставя добър спестовен пакет. И това те интуитивно го знаят от малки. Не им давай да свикват с еретични идеи.
Научи децата си да "се оправят", а не им оправяй живота. Защото това не е твоя живот, а техният живот.
И бащинският дълг не е финансов дълг.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
