Скоро ще се навършат 30 години от как съм по тия земи...

По този повод едни определени мисли ми се въртят в главата - какво не се случи в живота ми до този момент? Какво не можах да направя, какво нямах смелостта да извърша и кои са моментите, които не можах да "хвана"?

Защо не живях по-свободно, когато имах тази възможност, защо не вярвах повече на младостта, защо не се "наиграх" достатъчно?

Много въпроси , много спомени, много нещо!

Да ви кажа честно, изпуснах някои работи, за които сега малко съжалявам. Съжалявам, защото разбирам, че животът ми е един път, че въпреки усещането за вечност или безкрай, което те владее, когато си млад и жизнен и пълен с надежда , близо
до трийсете започва леко да те напуска...

Сега вече е различно. Не е както преди. Сега се работи, мисли се за оцеляване. Много мисли, много тревоги. Отговорности безкрай. Нямаш време да се огледаш. Хората са започнали да те възприемат като голям човек. Обиждат ти се, изискват, сочат с пръст и чувстват , че си заплаха за тях.

Преди не беше така. Преди беше леко, безгрижно и НЕсериозно! Може би малко драматизирам, но ми се струва , че пораснах изведнъж, ей така, без да усетя...

Мъчно ми е за отминалите времена. За родителите ми, за старите ми приятели, за мириса на тополите в ония години. Зимите бяха толкова вълнуващи. За летата да не говорим! Рай! И момичетата бяха много по-интересни и мистериозни.

Леглото в стаята ми беше много по-удобно и меко от сега! Кожата на лицето ми беше по-гладка и сенките под очите ми по-малки... Храната беше по-вкусна. Тогава разговарях повече със себе си. Вярвах си повече. Харесвах се повече. Звездите в
небето изглеждаха магически и величествени.

Не ме разбирайте погрешно, сега също е хубаво, пак е вкусно и удобно, но някак... реалистично е вече... Смени се жанрът, бе, хора! Часовникът започва да брои на обратно! 30 години! 

Това е половината живот, бе! И то доста по-хубавата част!

Стига съм се лигавил. Някои хора и до толкова не виждат. Ще започна да се занимавам с някои стари детски работи... Отказвам да се превръщам в "голям" човек. Отказвам!

Сега се сетих за двайсете си години... Толкова неща можеше да направя през този период! Не ги направих. Предстоят ми трийсете. Да видим!