Животът често ни изправя пред всякакви трудни изпитания, които са трудни според нашите психически и физически сили. Едва ли някой би могъл да спре едно природно бедствие или пък да притежава могъщи сили, за да върне времето хиляди години назад.

Дали въобще има такъв човек, който може да направи това просто с едно щракване на пръст, както обикновено дават по телевизията? Едва ли! Милион пъти съм си представял, че притежавам такива сили. Ако наистина имах тази възможност да притежавам невиждана досега сила, може би щях да направя света по-удобен и безопасен за всяко създание от природата. Бих го направил по-чист за всички нас и може би хората да направя по-добри, защото днес всички ние можем да се наречем зверове, а не хора, каквито сме всъщност.

Казвам зверове поради тази причина, че всичко, което имаме го рушим, без да се замислим защо го правим. Може би много неща ще направя, ако имах такива сили, но нека да обърнем внимание на едно нещо, което ни обърква съвсем. Това нещо се нарича СТРАХ!

Страхът често ни пречи да се противопоставим срещу някой или срещу нещо. Не е ли по-добре да забравим за този страх и да покажем пред останалите, че психически или физически сме силни, а не сме такива, каквито всъщност изглеждаме?

Ненапразно някои хора казват, че от опит глава не боли, затова нека просто да се пробваме дали можем или не, а не да се откажем предварително.

В нашата страна хората, които са готови да покажат какво могат и какво не могат, най-често са хората в неравностойно положение. Въпреки тяхната външна физика те са силни и са способни да направят и най-невъзможното.

Нека да не забравяме и тях, защото те заслужават да им се обърне внимание с това, че са силни и смели хора. За другите хора, които са здрави и могат да стъпват на краката си, от моя гледна точка мога да кажа, че не всички са такива като хората в неравностойно положение.

Има професии, в които страхът е излишен, например като пожарникарите, психиатрите, лекарите и полицаите. Хората, занимаващи се с тези професии, винаги ще се сблъскват във всякакви опасности и, разбира се, те ще се справят, защото са готови на всичко. Все пак тези хора са се учили от професионалисти.

Въпреки, че им е трудно, те нямат друг избор и трябва да се изправят срещу каквото и да е. Нормално е всички да се страхуваме, но поне един път в живота си нека да забравим за страха и да опитаме, независимо какво може да ни се случи след това.

Струва си всяка тръпка да се преживее, само когато сме сигурни, че можем да се впуснем в нея.*

*Автор на текста е Шабан Бисеров. Той е мой приятел. Един от малкото истински хора, останали около мен. Той е на 20 и живее в дом за сираци в град Луковит. На инвалидна количка е, но пък за сметка на това Бог му е дал сърце и ръце, с които да пише. Затова реших да споделя с вас това, което вълнува един емоционално интелигентен единадесетокласник , който е израснал по-различно... от мен и теб!

Поздрави,
Бианка

Пишете на Бианка на edna@netinfo.bg.