Топлото се стичаше по слепоочията му. Климатикът му беше развален. Отвори стъклата на колата си, но това не помагаше.

Денят му започна на криво. Стоеше на светофара в зелената си кола. Беше жестоко изнервен, закъсняваше за работа.

На отсрещния тротоар бавно, с красива лятна рокля на точки, леко усмихната, с обувки на висок ток и чаша сутрешно капучино, пристъпваше красиво момиче.

С потен поглед я оцени, когато много близо до колата му премина черна лимузина с притежател, изглеждащ... масивно. Черният пререди останалите коли, влезе в отсрещното платно, заби спирачки на пешeходната пътека и зачака зелената светлина. Момичето поздрави любезно жената от магазина за дрехи и продължи към банката, където работеше. Лекият вятър ѝ доставяше удоволствие. Спря се и отпи глътка от капучиното. Харесваше вкуса.

Кръвта за секунди нахлу в главата му и погледът му се замъгли. Започна да натиска настоятелно клаксона, а думите по адрес на черната лимузина бясно се лееха. Момичето от тротоара погледна по посока на шума от близкия светофар и усети как токчето на обувката ѝ се заклещи в уличната шахта. Кракът ѝ пропадна малко над коляното в нея.

Врявата от светофара прерасна в саморазправа. Неудачното начало на деня на шофьора от зеления автомобил се превърна в тройно критичен.

Момичето усети силна болка и загуби съзнание. Жената от магазина за дрехи се затича към нея.

На светофара имаше бой. След дълго блъскане Черният бързо фрасна в лицето Зеления и докато последният падаше, първият офейка. Около разлятото капучино се събра тълпа.

Екипът на "Спешна помощ" извади момичето и я пренесе до линейката.

Водачът на синя кола – Синият, който стана неволен свидетел на боя, с мъка качваше набития Зелен.

В спешното се оказа, че момичето с роклята на точки е със счупен на три места глезен, а при падането Зеленият е счупил ръката си. Операциите и на двамата минаха успешно.

След около месец момичето трябваше да остави патериците, а Зеленият да махне шината. Беше дошло време за рехабилитация. Мястото му се стори уютно, това го изненада - не вярваше, че рехабилитационният център изглежда така. Неизвестно защо стоеше в ъгъла на помещението с вдигната нагоре ръка. Кинезитерапевтът го убеждаваше да я свали.

Вратата се отвори. При другия терапевт влезе красиво момиче с патерици и  рокля на точки. Зеленият се загледа в нея. Тя също не остана безразлична. Подаде ѝ ръка. Ветрецът през отворения прозорец леко подвигна роклята ѝ.

Неусетно натрупа сняг. Същата рокля се стелеше по пода в ателието му. Телата им копнееха да си направят дечица. Зеленият прокара ръка през косата на момичето и лека болка напомни за шината. Усмихна се щастлив. Кучето лежеше пред телевизора и гледаше новогодишната програма.

Всъщност, това никога не се случвало.

Просто в онзи ден Зеленият стоеше на светофара и погледът му се спря върху момиче в рокля на точки. Стори му се красива.

Много му се прииска да я познава.

В близост до отворения прозорец на колата му мина онзи с лимузината и закри гледката към момичето. Кръвта нахлу в главата му и въображението му започна да рисува тази история, докато светофарът светна зелено и трябваше да потегля към работата си, която изобщо не харесваше.

Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.