Да, знам, че това заглавие звучи, сякаш си вкарваш автогол, но аз знам какво говоря. И какво пиша. На 1-ви юни (Денят на детето) бяхме на атракционно пътуване с парен локомотив от София до Банкя, организирано от БДЖ. Локомотивът беше швейцарски от 1935 г. и беше супер впечатляващ. Хората му се радваха, снимаха се с него, децата бяха във възторг.
И какво от това? Сега внимание! Това пътуване е организирано от БДЖ. БДЖ! Една система за достъпен обществен транспорт, която е застинала в миналото и в проблемите около фалита, който я дебне иззад ъгъла и от който не може да избяга заради дълга си. Първо финансов и второ обществен – да вози без пари по всички краища из страната.
Та, шефовете на тази архаична система, нейният екип са се събрали и са помислили да направят нещо, което да зарадва децата, което да ги направи готини. И за тази цел са извадили един от малкото, да не кажа единствения си актив за това – парните локомотиви.
Въпросът е, че са се замислили. Казали са: "Ние може да сме назадничави, стари, схоластични, бедни, мръсни, бавни и всичко останало, ама най-гадно е да повярваш, че не си нищо по-различно от всичко гореизброено и да откажеш да повярваш, че имаш някакъв актив. Че и при теб има нещо хубаво." И го направиха. На празника облякоха хубавите си дрехи. Единствените. Нищо в бизнес-битието на БДЖ не се е променило, откакто са зарадвали децата с това атракционно пътуване, но нещо се е променило в начина на мислене. Не са станали по-малко бедни, не са забогатели.
Но са очаровали.
Преди десет години не съм си и помислял, че мога да очаквам подобно нещо от БДЖ.
Атракционното пътуване ме подтикна да се огледам. И друг път го правя. Да погледна събуждането на добрите примери навсякъде около нас. Примери, които много хора са се отказали да гледат. Повярвали са, че нямат нито един актив, който да си струва.
Има. Трамваите, които разрешиха да се изрисуват с графити и сега те са едни забавни, движещи се цветни петна в града. Преди десет години, не само, че нямаше да позволят на тези младежи да ги изрисуват, но щяха и да ги арестуват.
Хората се променят. Еволюират.
Не искам да ви "забатачвам" в цифри, защото не вярвам, че човек може да повярва в благополучието си, четейки статистики. Но все пак. Спестяванията на българите, депозирани в банките, доближават 40 милиарда лева. Те никога не са били такова число. Доходите постоянно нарастват, а държавата, въпреки управлението на комунистите в последната година, никога не е постигала непрекъснат икономически растеж в рамките на 10 (и повече) поредни години. От времената на Хан Аспарух до сега.
Ок. Сега съм сигурен, че ще наскачат хорицата и ще ми обясняват теории от сорта на "живее ли се със 100 лева на месец"... Не се живее. Но най-малко се живее с дребна душа и дребно мислене.
Ние няма да станем милионери. България никога не е имала контекста на държава, в която хората могат да живеят с доходите на Западна Европа. Но ограничените ни възможности не оправдават ограниченото ни мислене.
Откъде тръгнах, докъде стигнах? Напълно съм убеден, че човек, който оправдава незаинтересоваността и апатията си с това, че е беден, няма да е по-различен, ако има повече възможности. Ако забогатее. Затова да обърнем плочата. Да видим, какво може да направи всеки от нас, без философстване, как няма да стане. Да видим, какво може да стане при тези обстоятелства, в този контекст, с тези възможности.
Не може да си представите колко много неща могат да станат.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
