Има мъже, които не срещнах в живота си. Разминах се с много от тях по куп причини и обстоятелства, които не зависят от желанието. Има и много мъже, с които животът ме срещна. Повечето от тях също нямаше как да избегна.

Еdna жена винаги трябва да приема срещите и разделите с червило на устните си.

Често се уморявам от спомени или от предстоящи поводи за излизане. Зависима съм от улегналост, каквато в момента ми отива. Висенето в някой бар сега ме отегчава и аз избирам уюта на дома. Избирам и приятелите, и любимите си кучета.

Мъжете са като пролетни бури. Връхлитат те изневиделица и по същия начин изчезват от хоризонта ти. После блясват ослепителните лъчи на слънцето, направо ти бодат очите.

Напоследък често слагам тъмни очила. Не само заради операцията, която си направих наскоро. Някак се наситих на урагани и на ярко слънце, което дере очите ти като бодлива тел.

Оправям си червилото.

Смисълът за мен е в работата. В обичайните неща, които вечер ме правят истински нормален човек. Често животът е празник с прибори за един на масата. И аз празнувам.

Да, никоя жена не може без мъж. Но това е така, докато не изхабиш няколко стотин червила. Оставила съм червило по ризите на толкова много мъже! Мъжете, които минаха през мен. Мъжете, които оставих след себе си.

Не виждам нищо лошо в умората. Тъгата не ми е позната, защото тя предполага конкретно отношение към нещо. Женската умора е онази, която ми напомня, че съм жива и че има с какво да съм полезна. Мъжете ни правят тъжни. Дори, когато обичаме.

Умората на Edna жена е нейна същност.

Здрасти, как си? Добре съм, отговарям, и потеглям с пълна газ на кръстовището на Орлов мост. Преди време сигурно щях да пусна един флиртуващ поглед, а той сигурно щеше да ми напише телефонния си номер върху цигарена кутия.

Съжалявам, бързам. Аз съм заета жена, която копнее да бъде уморена.

Прибирам се у дома – там, където се чувствам най-сигурна и най-спокойна в желанието си да си почина. Вкъщи.

Не че ставам отчуждена или че не ми се забавлява. Но още е пролет, а пролетно време бурите винаги са изненадващи.

Скоро може би пак ще съм спряла на някое кръстовище на червен светофар. Може би ще махна за малко тъмните си очила и ще погледна към дясно стоящия. Ако реша да си сложа червило, оглеждайки се в огледалото за обратно виждане, да му мисли скъпата риза.

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.