Скоро ми се наложи да убеждавам банда неудачници, че намаляването на таксите за държавните университети не е добра новина. Те ме убеждаваха, че това е супер, защото е огромен шанс за тях да влязат в университет. Бандата неудачници.
Това наистина не е супер. И ще ти кажа защо, за да не се изложиш някъде...
Най-напред и защото най не ми се обяснява, ако не си склонен да учиш в университет за 500 лева на семестър (примерно), но си склонен да учиш за 450 (пак примерно), не ми е убедително. Очевидно образованието не е ценност за теб, а въпрос на това, дали е достатъчно евтино, че да ти е по-евтино да го направиш, отколкото да не го направиш.
Все едно да нямаш нужда от тостер, ама понеже са ги пуснали за по 30 лева, защо да не си вземеш...
Висшето образование не е задължителна социална придобивка. Не го забравяй. То не е безалтернативна форма на обучение. Никой не трябва да си мисли, че който няма "вишо", е по-малко човек или нещо му има. Аз самият си давам сметка, че държавният университет (от двата, които съм завършил) не ми е дал кой знае колко.
Евтиното висше образование и постоянният стремеж за неговото поевтиняване не води до нищо добро. Напротив. Достъпността на образованието води до неговото девалвиране. Води до това, че да имаш висше е същото, като да имаш смартфон. Тоест – никакви усилия, малко пари и нищо по-различно с живота ти след като получиш смартфона. И висшето.
Евтиното висше образование върви с лесно формираната логика – е, какво па толкова да очаквам, като и аз нищо кой знае какво не съм инвестирал...
Разбирам тази логика. Същото е, като да намериш 100 лева на улицата и да си купиш някаква супер голяма глупост. Да, ок. Лесно намерени пари, още по-лесно изхарчени. Но университетът е различен.
Евтиното висше образование, което често пъти се представя с по-елегантните думи "достъпно" висше образование, си е гадно и заради още една причина. Как да привлечеш читави преподаватели, които да те вдъхновяват и мотивират да се усъвършенстваш и да те убедят, че точно ти можеш да промениш света? Как? Никак.
Няма начин, ако твоята семестриална такса е 200 лева, или 500 лева, да плащаш висока заплата на преподавателя, да го мотивираш и той да се усъвършенства, да прави трудове и патенти за университета, в който се вихри. Обратното е. Ще привлечеш най-големите неудачници. Сухари. Назадничави и стари пръчове, които задяват второкурснички и дават изпити за по "200 марки и едно прасе".
Ок. Не всички. Далеч не всички, ама ти стигат и само няколкото, за да ти се развали трайно вкусът от университета и да ти се загнезди в главата идеята, че в живота може и по някакъв друг начин.
Университетът не е за такива хора. Той е място за големи идеи и големи планове, защото републиката има нужда от хора с такива идеи и планове. Но републиката има нужда и от сервитьорки.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
