"О-о-обичам почивните дни…" Колко истина има в тези прости думички.

Знаете, че за да се запомни някоя песен, ние, изпълнителите и автори, искаме да има "хитова фразичка". Често я търсим в речта от ежедневието си.

Ако направим разбор на последните песни, които се завъртяха напоследък, акцентът им винаги е на някоя тема, която ни е особено близка и се отнася и до нас. И какво показват тези фрази?

Най-общо, че обичаме да си почиваме, че много неща ни се искат, ама надали ще ни се получат, че обичаме да клюкарстваме, да обсъждаме от типа "Знаеш ли кой видях", и че най-желаната ни професия е "Министър на веселието".

Да, факт е, че повечето от нас обичат да си почиват. Ето, наскоро толкова празници ни се събраха, но никой не се оплаква. Столицата ни харесва празна. Работата ни е по-сладка в съботите.

Скоро предложих работа на Edna жена. Срещу ангажимента и заетостта ѝ, предложих и заплащане. Щеше да получава толкова пари, колкото работа свърши. Жената ми отвърна, че я обиждам. Как така, колкото работа свърши? Това било обидно. Трябва да ѝ се плаща на месец. Твърдо. А тя щяла да си я върши. Попита ме дали не ѝ вярвам, че ѝ поставям такива условия.

Всеки има правото да поиска трудът му да бъде оценяван. И на аванс също е нормално човек да разчита, ако е доказал предварително качествата си. Но защо да звучи обидно да платиш на някой срещу свършена работа точно, колкото си е изработил? Та кой в днешно време плаща за нещо предварително, ако не знае какво ще получи?

Мога ли да поискам пари, преди да приключи йога урокът ми или преди да са убедени хората, че искат следващият път пак да практикуват при мен? Могат ли да ми платят за нещо ненаписано, което е само в главата ми? За нещо неизпято? За добрите ми намерения?

Мога, ако обичам почивните дни. И ако се обиждам, когато някой ми предложи да ми ги запълни.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.