Вероятно няма да мога да спра да пуша. Влечението ми към цигарите не е просто навик. Все още удоволствието ме прави зависима от тях.

От скоро имам и електронна цигара. Винаги е с мен. Опитвам се да свикна с нея, макар че липсата на никотин я прави прекалено сладка.

Като повечето хора, и аз възприемам забраната за тютюнопушене на закрити места двояко. От една страна, предпочитам да имам възможност да пуша, докато съм на вечеря в някой ресторант, от друга – осъзнавам вредата от цигарите както за мен самата, така и за другите.

Но съм потресена от така наречените "доброволци", които ще бъдат обучавани в рамките на един ден как да стават доносници. Тези хора ще ходят по заведенията, ще следят дали забраната се спазва и ако не – ще "сигнализират" компетентните органи.

Ще ми се да вярвам, че живея в развита европейска страна. Страна, в която за доносниците няма място, независимо, че тяхната мисия се крие зад благородна на пръв поглед кауза.

Държава, която отглежда доносници, е достойна за роман на Оруел, но не минава за цивилизована. Полицейщината отвращава и превръща обикновените хора във врагове.

А аз обичам да пуша с приятели.