Усещам пролетта. Самият живот сякаш се ражда с нея.

Времето ни подканва да покажем главите си навън като кокичета. Излизаме от пашкула на пухкавите си якета и обличаме нещо, в което да дишаме по-свободно. Навън е широко.

Време е за усмивки. Време е за разцъфване. Джогингът е приятен. Нищо, че няма специални алеи. Кучето ни се радва също. Нищо, че няма градинки и за него.

Майките с детски колички упорито преминават всички препятствия, за да отидат до парка. Нищо, че е мръсен. Някои изкарват за пръв път колите си. Пазете се! Други прибират гюруците. Сега е времето.

Най-хубавият сезон за разходки. Нито студено, нито горещо. Снегът е оголил пораженията ни от зимата. Нищо. Навсякъде мръсотия, торбички, фасове, кучешки изпражнения.

Нищо ново.

"По гнездото се познава що за птица живее в него“*.
Дано пролетта продължи по-дълго…

*Благодаря на агент Тенев за немската поговорка :)